Пивоварна Павлово – Уикипедия
Пивоварна „Павлово“ | |
Тип | пивоварна фабрика |
---|---|
Индустрия | пивоварство |
Основаване | 1882 г. – София |
Закриване | 1927 г. |
Седалище | София |
Продукти | „Павловско пиво" |
Продукция | бира |
„Павлово“ е бивша пивоварна фабрика, със седалище град София, основана през 1882 г. и прекратила самостоятелното си съществуване през 1927 г. Част от сградите ѝ се ползват до 2022 г., когато са окончателно разрушени.
История на пивоварната
[редактиране | редактиране на кода]През 1879 г., веднага след Освобождението, белградският[1] предприемач Лазар Трифкович купува стар турски чифлик в близост до София (в кв.Павлово, в близост до днешната трамвайна спирка „Овча купел“).
През 1882 г. Трифкович построява на част от терена на чифлика бирена фабрика. Фабриката е обзаведена с модерни парни машини, казани и резервоари за годишно производство от 15 000 хектолитра бира [2], но започва да произвежда бира едва през 1885 г. Впоследствие пивоварната фабрика е наречена „Павлово“, на името на преждевременно починалия син на собственика – Павел. Лазар Трифкович управлява пивоварната до смъртта си през 1892 г., след което производството на пиво е прекратено. Преди смъртта си завещава пивоварната на българската държава.[3][4] Фабриката преминава под управлението на БНБ. През 1895 г. пивоварната фабрика е наета за срок от 15 години от предприемачите Н.Михайловски и Хайрабедян, които възобновяват производството на пиво. През 1897 г. те образуват съдружие с Гр. Найденов, С.Таджер и Младен Стоянов, които до този момент притежават собствени пивоварни. В резултат на това обединение Пивоварна „Павлово“ става втората по големина бирена фабрика в София, след пивоварната на братя Прошекови.[5] Докато през 1987 г. „Павлово“ произвежда 280 000 литра пиво, среещу 538 880 литра за „Братя Прошекови“, през първата половина на 1898 г. обединената пивоварна вече произвежда 568 000 литра, срещу 560 040 литра за пивоварната на братя Прошекови. [6] През 1916 г. фабриката е отдадена под наем, отново за 15 години на Паскал К.Гълъбаров и оперира под името „Първа държавна пивоварница „Павлово“.[7]
Спадът в производството на бира в България, особено след 1925 г., дължащ се на тежката акцизна политика на българското правителство, за сметка на поощряване на винарската индустрия, принуждава собствениците на пивоварни фабрики в България да образуват на 3 април 1927 г. пивоварен картел, в който влизат всички съществуващи към момента 18 фабрики, вкл. и тази в Павлово. По решение на картела се затварят 12 пивоварни фабрики, сред които и Павловската пивоварна. Затворените фабрики спират производство и част от тях продължават да функционират само като депозитни складове за продажба на пиво на останалите 6 действащи пивоварни. Създаването на картела не успява да преодолее спада и различията и през 1931 г. пивоварния картел престава да съществува.[8] Съгласно решението на картела от 1927 г. пивоварната фабрика „Павлово“ преустановява производството на бира.
След 1947 г. фабрика „Павлово“ е превърната в склад на Държавно стопанско обединение „Винпром“. През 1952 г. е създаден „Институт по винарска промишленост“, който осъществява държавната политика в областта на винарството и лозарството на България. От 1956 г. Институтът се настанява в сградата на фабриката, като подземната и част се оборудва като изба. След 1956 г. избата се използва изцяло за винарски технологични и научни цели – съзряване, отлежаване и изследване на вина и спиртни напитки. В края на 20в. помещенията са превърнати в склад на "Булгартабак". В началото на 21в. правоприемници на "Винпром" си връщат владението и през април 2015 г. към избата се разкрива Дом на виното.[9] В 2022 г. сградите са разрушени при изпълнение на бъдещ инвестиционен проект.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Петров, Величко, Йордан Платиканов и Стамат Манчев: История и развитие на пивоварната промишленост в България (1848 – 1993), „Съюз на пивоварите в България“, София, 1996 г., с.29 – 30, 43, 46.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Годишник на Биолого-географския факултет при Софийския университет, СУ, Наука и изкуство, 1960, с.118
- ↑ Д.Т. „Начало и развитие на едрата индустрия в България“, в-к „Стопанска България“, І, 7 юли 1930 г., бр.5, стр.2
- ↑ Велико Йорданов, Дарители по народната ни просвета, София, Печатница Гражданин, 1911 г., с.111
- ↑ Димитър Косев, София през вековете, С, изд. на БАН, с.15
- ↑ Петров, Величко, Йордан Платиканов и Стамат Манчев: История и развитие на пивоварната промишленост в България (1848 – 1993), „Съюз на пивоварите в България“, София, 1996 г., с.29 – 30
- ↑ Петров, Платиканов и Манчев: История ..., с.43
- ↑ Димитър Косев, София през вековете, С, изд. на БАН, с.15
- ↑ Петров, Платиканов и Манчев: История ..., с.46
- ↑ Няколко години по-късно Музей и Институт на виното се преместват в бивши помещения на "Булгартабак", в близост до "Руски паметник" (ул. "20-ти Април" 13, София 1606)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Дом на виното: история Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
|