Пластинка (микология) – Уикипедия

Спороносният слой на голяма част от базидиевите гуглести гъби се намира върху пластинки, също наричани ламели. В повечето случаи пластинката е тънко издължено образувание, което е разположено върху долната част на гуглата на гъба. Всяка гъба има голям брой пластинки и те са разположени радиално.

Върху пластинките се намира спороносният слой или химений. Базидиите, които са бухалковидни спорообразуващи структури, върху които се образуват от 2 до 4 спори, се намират тук заедно с цистидии със същата форма, но без функцията да образуват спори.

Гъби с пластинки са най-често от разред Agaricales. Срещат се родове в други разреди, чиито членове също имат пластинки (например Russula и Lactarius в Russulales, както и Paxillus, Gomphidius и Chroogomphus в Boletales).

Формата на пластинките е ключова част при различаване на видове диви гъби. Други белези като цвят, дебелина, чупливост, отделяне на течност и други са също важни при идентификацията.

Разположението на повечето пластинки спада към четири категории:

Пластинките са спускат определена дистанция по пънчето и се сливат в него.

• 
  Низбягващи пластинки.
• 
  Низбягващи пластинки при Clitocybe gibba.

Пластинките са прираснали към пънчето но не се спускат по него.

• 
  Прираснали пластинки.
• 
  Прираснали пластинки при Pholiota gummosa.

Пластинките са свързани с пънчето и имат 'зъбче' преди контакт.

• 
  Прираснали пластинки със зъбче.
• 
  Прираснали пластинки със зъбче при Lepista nuda.

Пластинките са напълно отделени от пънчето.

• 
  Свободни пластинки.
• 
  Свободни пластинки при Lepiota aspera.

• Шапка
• Пънче

• „Нашите гъби“, Цв. Хинкова, М. Друмева – Димчева, Г. Стойчев, В. Чалъков, Земиздат, 1986