Подковоносови – Уикипедия

Подковоносови
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
(без ранг):Еутерии (Eutheria)
клон:Apo-Chiroptera
разред:Прилепи (Chiroptera)
семейство:Подковоносови (Rhinolophidae)
Научно наименование
Подковоносови в Общомедия
[ редактиране ]

Подковоносови или подковоноси прилепи[1] (Rhinolophidae) е семейство дребни бозайници от разред Прилепи (Chiroptera). Разпространени са в Южна Европа, Африка и Азия, до Североизточна Австралия, както и на много от островите в Тихия океан. В България се срещат 5 вида от род Подковоноси (Rhinolophus).

Физически характеристики

[редактиране | редактиране на кода]

Характерни за подковоносовите са листоподобните кожни образувания в носа, които използват при ехолокацията. Те служат за насочване на ехолокационните сигнали в тесен сноп, което им позволява да получат по-детайлна информация за заобикалящите ги предмети. Издаваните от тях звуци са високочестотни. При подсемейство Rhinolophinae те имат формата на конска подкова, откъдето идва и името на семейството. Нямат трагус. Опашката е малко по-къса или равна на дължината на задните крайници (краката). Задните крайници са слабо развити, а крилата са относително широки и къси, на което се дължи особената им подвижност по време на полет. Повечето подковоносови са кафяви или червенокафяви на цвят. Дължината на главата и тялото варира между 25 и 140 mm, а масата – между 4 и 120 g. [2]

Подковоносовите се хранят с насекоми, които улавят по време на полет. Ловуват близо до земята или сред растителността и покрай нея. Някои видове живеят в големи колонии в пещери, други обитават хралупи на дървета, а трети спят на открито в клоните на дървета. Популациите в северните области прекарват зимата в хибернация, а при няколко вида е наблюдавана естивация. Поне при един вид са известни сезонни миграции. Както при много гладконоси прилепи, някои подковоносови се чифтосват през есента, но бременността започва на следващата пролет.

Допълнителни сведения

[редактиране | редактиране на кода]
  • Подковоносовите са преносител на различни болести, като SARS.
  1. Закон за биологичното разнообразие // www.lex.bg. Посетен на 2022-10-06.
  2. The Encyclopedia of Mammals. New York, Facts on File, 1984. ISBN 0-87196-871-1. с. 805.