Полабски език – Уикипедия

Полабски език Slüvensťă rec / Vensťĕ
/slyˈvɛˑn.stʲɐ rɛt͡s/
Страна	Полша, Германия
Регион	Европа
Мъртъв език	да
Говорещи	0
Писменост	латиница
Систематизация по Ethnologue
Индоевропейски Славянски Западнославянски Лехитски Полабски
Кодове
ISO 639-1	–
ISO 639-2	sla
ISO 639-3	pox
Уикипедия на Полабски език
Полабски език в Общомедия

Полабският език е група от славянски диалекти, говорени докъм 18 век на територията на съвременните немски провинции: Мекленбург, Бранденбург, Саксония-Анхалт, в източните части на Долна Саксония и Шлезвиг-Холщайн. Полабският е един от лехитските езици.

Името идва от полабските славяни, които дължат името си на река Елба (на чешки: Лабе, а на полски – Łaba)

До 10 век полабските славяни обитават областите около р. Елба. Известни от историческите извори племена са ободритите в западната част на Мекленбург и Холщайн, лютичите в източен Мекленбург, северен Бранденбург и южна Померания, хавеляни в западен Бранденбург, и руяни на о. Рюген. Съвременният кашубски език, говорен на територията на Северна Полша е най-близък до полабския език.

Със заселването на немци на изток през 10 – 12 век полабските езици биват постепенно изместени от немския. Издавани са многобройни забрани за употреба на езика. В градовете в района на Бранденбург на вендите (славяните) се разрешавало да се препитават само като рибари. Така езикът бива ограничен до някои изолирани райони и се запазва до 17 век. На о. Рюген полабският език изчезва още през 15 век. До средата на 18 век в областта Вендланд в Долна Саксония (източно от Люнебург) се говори дравенополабски диалект.

Днес за полабските племена напомнят местни имена като Росток, Потсдам, Узедом.

Полабският език никога не е имал собствена писменост. Малко преди изчезването на езика са записани няколко кратки речника, молитви и една народна песен. Повечето от текстовете са записани в селата Вустров и Зютен в Мекленбург. Известни са и текстове на полабски, написани в Люхов-Даненберг през 17 и 18 век.

Поради дълговековната си изолация полабският език се е отдалечил от другите славянски езици: на първо място се забелязва силно немско влияние.

• В древенополабския диалект се наблюдават гласни звукове ö und ü: dör двор, düber добър.
• Развитие на дифтонги, подобно на дифтонгите au и ai, развили се от дългите u и i при прехода на среднонемски в нововисоконемски) Примери: jautra утро, dausa душа, caiste чист, djöicha (той) диша, launa луна.
• В полабския език не е действал с пълна сила законът за възходяща звучност в сричката. Пример за това е непълната ликвидна метатеза (замяната на праславянските съчетания -or- и -ol- пред съгласна с -ro- и -lo- или -ra- und -la- (например в местните названия Старгард, Загард, Гартов и Гардиц, в които се открива праславянското *gardъ град) и думи като dargë драг, gardište градище, warna врана, korwo крава, но mlade, mlôde млад.
• Запазване на носовите гласни: jaimą име, gąs, gęs гъска, pąt път – в старобългарски сътоветно: имѧ, гѫсъ, пѫтъ.
• Непълно развитие на съчетанията *tj, *dj: motechja мащеха, но swecja свещ, midzja межда.
• Речниковият състав съдържа голям брой немски заемки (особено долнонемски): kledijat обличам, dif крадец, klore ясен, knecht слуга, komot (инф.) идвам, omar чук, smada ковач, taid време и др.

В следната таблица са дадени примери на думи от дравенополабския диалект (първата половина на 17 век) и на полабски език (8 – 14 век):

Aita nos – молитва Отче наш

Aita nos, tâ toi jis wâ nebesai,

sjętü wordoj tüji jaimą; tüji rik komaj; tüja wüľa mo są ťüńot kok wâ nebesai tok no zementi; nosę wisedanesnę sťaibę doj nam dâns; a wütâdoj nam nose greche, kok moi wütâdojeme nosim gresnarem; ni bringoj nos wâ warsükongę; toi losoj nos wüt wisokag chaudag. Pritü tüje ją tü ťenądztwü un müc un câst, warchni Büzac, nekąda in nekędisa. Amen.

• Słownik etymologiczny języka Drzewian połabskich, т. 1: ред. Tadeusz Lehr-Spławiński & Kazimierz Polański, Wrocław, 1962, от т. 2: ред. K. Polański, Wrocław, 1971.
• Kazimierz Polański & Janusz Sehnert: Polabian-English Dictionary. The Hague: Mouton 1967
• Reinhold Olesch: Thesaurus linguae Dravaenopolabicae. (= Slavistische Forschungen; Band 42). Böhlau, Köln und Wien 1983 – 1987 (тритомен речник)
• August Schleicher: Laut – und Formenlehre der polabischen Sprache. Kaiserliche Akademie der Wissenschaften, Sankt Petersburg 1871 (Препечатан в Saendig-Reprint-Verlag, Wiesbaden 1967; Reprint-Verlag, Vaduz/Liechtenstein 1999)
• Johann Parum Schultze; Reinhold Olesch (изд.): Fontes linguae Dravaenopolabicae minores et Chronica Venedica J. P. Schultzii.

(= Slavistische Forschungen; т. 7). Böhlau, Köln und Graz 1967

• Christian Hennig von Jessen: Vocabularium Venedicum (oder Wendisches Wörter-Buch) (1705). препечатан от Reinhold Olesch. – Köln: Böhlau 1959

• Интернет-страница с примери на полабски
• Полабски във Вендланд Архив на оригинала от 2011-11-21 в Wayback Machine.