Почва – Уикипедия

За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

Почва е повърхностният рохкав изветрен пласт на земната кора, в който се развиват растенията.^[1] Разораната почва се нарича още „пръст“ (само ед. число, ж. род).^[2] Почвата има сложен състав и структура.

Почвата е съставена от различни по големина агрегати, наречени още механични елементи, които не могат да се раздробяват по механичен път. Агрегатите с близки размери имат подобни свойства, поради което е възприето да се обединяват в механични фракции.

Възприета е класификация на почвените агрегати в 4 фракции:

• с размер > 1 mm – камъни (скелет)
• с размер 1 – 0,05 mm – пясък
• с размер 0,05 – 0,001 mm – прах
• с размер < 0,001 mm – ил (глина)

За практически цели при класификация на почвите по механичен състав се използват 2 по-общи фракции:

• физичен пясък – агрегати > 0,01 mm
• физична глина – агрегати < 0,01 mm

Съгласно съотношението между тези 2 фракции (по отношение на дела на физината глина), почвите се разделят на 4 групи, както следва:

• 0 – 10 % – песъчливи
• 10 – 20 % – глинесто-песъчливи
• 20 – 60 % – песъчливо-глинести
• над 60 % – глинести

Органичният състав на почвата се състои от:

• неразложена мъртва органична материя от: следжътвените растителни остатъци от предшественика, загинали животински видове;
• полуразложена мъртва органична материя;
• разложена мъртва органична материя, голяма част от която влиза в състава на органичното вещество хумус.

Вредна органична част в състава на почвата са полимерните промишлени отпадъци и опаковки, попаднали случайно или по немарливост, които са замърсители на почвата.

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Водата постъпва в почва главно чрез валежите и по-малко от подземни води. Тя се задържа от почвените агрегати с различна сила, преминава в различни форми и е различно достъпна за растенията.

В зависимост от силата на задържане почвената вода е 3 вида:

• Парообразна вода. Тя постъпва от атмосферата или се образува от изпаряването на почвената вода. Подвижна е и се придвижва от по-влажните към по-сухите слоеве, както и от по-топлите към по-хладните. При охлаждане преминава в подземна роса, която се ползва от растенията.
• Свързана вода. Задържа се по повърхността на почвените агрегати от молекулните сили и е недостъпна за растенията. Бива:
  • здраво свързана (хигроскопична) – тънък слой молекули
  • слабо свързана (молекулна) – по-дебел слой водни молекули
• Свободна вода. Заема капилярните и некапилярните пори на почвата и е достъпна за растенията. Разделя се на 2 вида:
  • Капилярна вода. Образува т. нар. продуктивен воден запас на почвата. Заема капилярните пори, задържа се от капилярните сили и се движи подобно на парообразната вода.
  • Гравитационна вода. Заема големите капилярни пори между почвените агрегати, не се задържа в почвата от никакви сили, затова се движи по законите на гравитацията. Тази вода понякога е вредна – когато се задържи по-продължително, защото растенията започват да страдат от недостиг на кислород.

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Към общите физични свойства на почвата се отнасят:

• Обемна плътност (обемно тегло) на почвата – маса на единица обем (1 см³) суха почва в естествено (ненарушено) състояние, измерва се в грамове (г). Колкото по-глинеста е почвата, толкова по-високо е обемното ѝ тегло. Този показател се колебае от 1 – 1,1 г/см³ за леките до 1,6 г/см³ за тежките глинести почви.
• Относителна плътност на почвата – отношение между масата на определен обем почва към масата на същия обем вода. Варира в границите 2,4 – 2,8. Колкото по-богата на хумус е почвата, толкова по-нисък е този показател. Използва се за изчисляване на порьозността на почвата.
• Порьозност на почвата – отношение между общия обем на порите в почвата към общия обем на почвата. Изчислява се по формулата: Р = (D-Do)/D*100, където Р е порьозността в %; D и Do са, съответно относителната и обемната плътност на почвата. Показателят варира между 25 и 80%, най-често в диапазона 40 – 60%.

Основните физико-механични свойства на почвата са:

• Пластичност – свойство на почвата да променя формата си във влажно състояние под влияние на външни механични сили и да я запазва след прекратяване действието на тези сили. Пластичността е отрицателно свойство на почвата, тъй като влошава качеството на обработката – такива почви не се раздробяват, а се обръщат на ленти.
• Лепливост – свойство на влажната почва да полепва към различни предмети. Това е отрицателно свойство на почвата, което се проявява при глинестите почви. Полепването на почвата към оръдията за обработка увеличава съпротивлението, респективно разходите за извършване на обработка, и влошава качеството. Полепването по сеещите апарати влошава качеството на сеитбата.
• Набъбване и свиване – свойство на почвата да увеличава обема си при навлажняване и да го намалява при изсъхване. Това са негативни качества, които най-силно се проявяват при глинестите почви. При свиване тези почви образуват пукнатини, които причиняват разкъсване на корените на растенията и допълнително просушаване.
• Свързаност – способност на почвата да се съпротивлява на външни сили, които се стремят да разединят агрегатите ѝ. Най-голяма свързаност проявяват глинестите и безструктурните почви.
• Съпротивление при обработка – съпротивлението, което почвата оказва на почвообработващите оръдия, което е равно на теглителната сила, необходима за извършване на обработката. Измерва се в кг/кв.см, а измерването му е необходимо за правилно изчисляване на натоварването на тракторите. По-голямо съпротивление оказват влажните, много сухите, глинестите и безструктурните почви. Оптималната влажност за отделните почви се нарича „физическа зрялост“ на почвата за извършване на обработка.

 Основна статия: Почвено плодородие

Основното свойство на почвата е нейното плодородие – способността ѝ да осигурява хранителни вещества, вода, въздух и топлина на растенията, безусловно необходими за растежа, развитието и продуктивността им. Почвеното плодородие е резултат от едновременното протичане на две големи групи от процеси: изветряне и почвообразуване.

Почвата представлява местообитание, освен на корените на растенията, на милиони видове микроорганизми, хиляди насекоми и десетки дребни млекопитаещи (най-вече гризачи).

Основните водни свойства на почвата са влагоемност и водопропускливост.

Влагоемността е свойството на почвата да поема и да задържа вода в себе си, като тя може да бъде:

• Пълна влагоемност (ПВ) – максималното количество вода, което почвата може да поеме. Повечето култури се равиват добре при влажност на почвата, която е 50 – 60% от ПВ и страдат от липса на въздух при влажност над 70% от ПВ.
• Пределна полска влагоемност (ППВ) – максималното количество вода, което почвата може да поеме при запълване на всички пори, преди да настъпи оттичане. Оптималното овлажняване на почвата за развитие на културите е 75% от ППВ.
• Максимална хигроскопична влагоемност (МХВ) – максималното количество вода, което може да поеме абсолютно сухата почва от водните пари. Тя отговаря на здраво свързаната вода, поради което е недостъпна за растенията.

При намаляване на влажността на почвата под ППВ настъпва момент, когато в почвата има още капилярна вода, но тя е трудно подвижна и трудно достъпна за растенията. Съдържанието на влага, при което растенията започват да страдат се нарича влажност на забавяне на растежа (ВЗР), а влажността, която е недостъпна за растенията и те започват да загиват се нарича влажност на завяхване (ВЗ).

Водопропускливостта е способността на почвата да пропуска вода през себе си. Най-голяма водопропускливост имат леките песъчливи почви, а най-малка – тежките глинести почви. От агрономическа гледна точка голямата и малката водопропускливост са нежелателни – при първата почвите са склонни към преовлажняване, а при втората – към просъхване. В това отношение най-добри са песъчливо-глинестите почви, каквито са черноземите на Северна България.

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Почвата е структурирана в няколко последователно разположени слоя, наричани генетичните хоризонти. Генетичен хоризонт е еднороден слой почва, заграждащ почвения профил с подобни морфологични белези, състав, свойства и плодородие. Преминаването от един хоризонт в друг става постепенно при почвите, образувани под тревиста постеля и по-рязко при почвите, образувани под горска растителност.

Най-общо се различават 3 почвени хоризонта: хумусен, преходен и почвообразуваща скала.

Най-често става дума за хумусно-акумулативен хоризонт, който при различните почвени типове има различна мощност (дълбочина в см), различно съдържание на хумус в орницата. В този хоризонт става натрупване на органичното вещество, той има по-тъмен цвят, троховидно-зърнеста структура и добри водно-физични свойства.

За горските почви е характерна разновидността хумусно-елувиален хоризонт, тъй като при тях става механично изнасяне на глината с филтриращата се вода към по-долните хоризонти и този хоризонт е по-богат на силициев диоксид и по-беден на карбонати, железни и алуминиеви оксиди, а също така има по-рохкав строеж.

В редица случаи се отделят и подхоризонтите: А орн. – орница, Ао – горска постеля, А т – торфен и др.

Този хоризонт осъществява връзката между хумусния хоризонт и почвообразуващата скала. Той има сравнително добри физични свойства, а в сравнение с А-хоризонта – по-малко съдържание на хумус и по-голямо съдържание на карбонати. Характерен е за почви, образувани върху тревиста растителност.

За почвите, образувани върху гори, е характерен илувиалния хоризонт (Вт), в който става акумулирането на изнесените от А-хоризонта карбонати, глина и съединения на алуминия и желязото. Поради тази си особеност, този хоризонт се отличава с тежък механичен състав, ниска водопропускливост и е силно уплътнен.

Тя е рохкав материал, получен в процеса на изветрянето. С натрупване на глина, този материал придобива свойството да задържа вода, без да има свойството плодородие. От свойствата на почвообразуващата скала, обаче, зависят физичните и химичните свойства на почвения тип.

Основните морфологични признаци, които характеризират почвените условия, са:

Мощност на почвените хоризонти

Определя се в см, а зависи най-вече от растителността, под влияние на която са образувани. Пример: При черноземните почви мощността на хоризонт А обикновено е 40 – 80 см, а на хоризонт В – 50 – 70 см.

Мощност на почвата (на почвения профил)

Обхваща сумарната мощност на хоризонтите A и B и най-често варира между 40 и 200 см.

Цвят на почвата

Зависи от съдържанието на химичните съединения и водата. Количественото съотношение на наличните съединения дава оттенъци на основния цвят, което също се отбелязва, а по-влажните почви изглеждат винаги по тъмни. По отношение на химическия състав се различават три основни цвята:

• черен – обуславя се от хумуса;
• кафяв (червен, ръждив – обуславя се от железните съединения;
• сив (белезникав) – обуславя се от карбонатите и силиция.

Влажност на почвата

Отбелязва се степента на влажност към момента на описанието. Възприети са следните степени на влажност:

• суха почва – при пипане с ръка се разпрашава и не мокри попивателна хартия;
• свежа почва – при пипане с ръка е малко студена, но не мокри попивателна хартия;
• влажна почва – при стискане в дланта образува топка и навлажнява попивателната хартия;
• мокра почва – при стискане в дланта изпуска вода и се лепи.

Плътност на почвата

При описание се определя с помощта на нож и се отбелязват следните степени:

• много плътна – ножът не влиза в почвата;
• плътна – ножът влиза трудно в почвата;
• уплътнена – ножът влиза сравнително лесно в почвата;
• рохкава – почвата се разпада лесно.

Механичен състав на почвата

Изразява се като съотношение между основните агрегати.

Новообразувания

Представляват локални натрупвания на вещества, различаващи се от основната маса на почвените хоризонти – гипс, карбонати, оксиди, диоксиди или такива от биологичен характер (къртичини и др.).

Включения

Става дума за случайно попаднали в почвата тела – остатъци от животни, растения, такива от антропогенен произход (камъни, керемиди, тухли, въглени и пр.) или каменисти нехарактерни материали (скали и пр.).

Наличие на карбонати

Установяват се с 10-процентен разтвор на солна киселина.

 Основна статия: Почви в България

Почвите в България са: чернозем, смолници, алувиално-ливадни, ливадни, кафяви горски, сиви горски, канелени горски, псевдоподзолисти, както и засолени, и заблатени почви.

• Списък на земеделски теми