Преврат от 18 брюмер – Уикипедия

Превратът от 18 брюмер (на френски: coup d'État du 18 Brumaire) е държавен преврат във Франция, проведен на 18 брюмер VIII година от Първата френска република (9 ноември 1799 г. по Грегорианския календар), в резултат на което е свалена от власт Директорията, разпуснати са законодателните органи (Съвет на петстотинте и Съвет на старейшините) и е създадено ново правителство (Френски консулат) начело с Наполеон Бонапарт^[1].

Към 1799 година Директорията губи авторитет в очите на обществото. Най-влиятелният политик от умерено-републиканската партия, директорът Сийес, отдавна вече обмисля замяна на конституцията от година III и изготвя свой собствен проект на държавното устройство, което, по негово собствено мнение, да даде стабилност вътре в страната. С тази цел той започва да обединява всички антидемократични настроени елементи сред тогавашните политици, които не желаят реставрация на Бурбоните. Той успява да убеди в полза на своя план много от членовете на двата съвета, които започват да се наричат реформатори.

След като научава за плановете на Сийес, Бонапарт се споразумява с него, и двамата много бързо подготвят държавен преврат, с цел въвеждане на нова конституция. Войниците боготворят Наполеон, а останалите генерали, по различни съображения, не са пречка. Сийес разпространява слух за опасен якобински заговор и се взема решение заседанията на двата Съвета да се преместят извън Париж, в Сен-Клу. Изпълнението е възложено на генерал Бонапарт; който получава правото да взема всички мерки, необходими за сигурността на републиката. Местните въоръжени сили трябва да му се подчиняват, а всички граждани се задължават да му оказват помощ.

На 9 ноември военни части, верни на Бонапарт, окупират ключови точки в Париж. Според предварителната договорка двама директори – Сийес и Дюко – подават оставка, а Талейран уговаря Пол Барас да се оттегли. Двамата якобински директори Гойе и Мулен са арестувани и затворени в Люксембургския дворец. В края на деня Бонапарт контролира Париж. Така Директорията на практика е разпусната.

На 10 ноември членовете на двата Съвета са транспортирани към крепостта Сен Клу. Посрещнати са от 6000 войници, недоволни от забавянето на заплатите им. Бонапарт говори пред Съвета на старейшините, аргументирайки смяната на правителството. Изслушан е в мълчание и Съветът гласува в подкрепа на предложението специален манифест. След това Бонапарт се обръща към Съвета на петстотинте, където е посрещнат с протестни викове и обиди от якобинците, които го заплашват с арест. Люсиен Бонапарт казва на войниците отвън, че Бонапарт е в опасност и те нахлуват в залата, прекъсвайки заседанието и разгонвайки депутатите. Бонапарт, Сийес и Дюко стават временни консули на новото правителство.

п б р Френска революция 1789 Генерални щати (5 май) Учредително събрание (17 юни) Клетва в залата за игра на топка (20 юни) Превземане на Бастилията (14 юли) Големият страх (19 юли — 6 август) Декларация за правата на човека и гражданина (26 август) Поход към Версай (5 октомври) 1790 Разпускане на парламентите (февруари — юли) Нов църковен ред (12 юли) 1791 Закон Льо Шапелие (14 юни) Бягство до Варен (20—21 юни) Разстрел на Марсово поле (17 юли) Пилницка декларация (27 август) Конституция (3 септември) Конституционна монархия (4 септември 1791 — 21 септември 1792) Законодателно събрание 1792 Конфискация на имуществото на емигрантите (30 март) Обявяване на война на Австрия (20 април) Въстание на шуаните (пролет 1792 — 1800) Парижка комуна (1789 — 1794) (юни) Демонстрация от 20 юни 1792 Манифест на херцога на Брауншвайг (25 юли) Въстание от 10 август (10 август) Септемврийски кланета Битка при Валми (20 септември) Конвент (20 септември 1792 — 26 октомври 1795) Първа френска република (22 септември) Комитет за обща безопасност (2 октомври 1792 — 26 октомври 1795) Съд на Луи XVI (10 — 26 декември) 1793 Екзекуция на крал Луи XVI (21 януари) Вандейско въстание (1793—1796) Революционен трибунал (9 март 1793 — 31 май 1795) Комитет за обществено спасение (6 април 1793 — 26 октомври 1795) Въстание от 31 май - 2 юни 1793 (31 май — 2 юни) Големият терор (юни 1793 — 27 юли 1794) Убийство на Марат (13 юли) Всеобща мобилизация (23 август) Закон за подозрителните (17 септември) Култ към Разума (есен 1793 — пролет 1794) Републикански календар (5 октомври 1793 — 1 януари 1806) Съд и екзекуция на Мария Антоанета (15—16 октомври) Разправа с жирондистите (31 октомври) 1794 Конвентът утвърждава знамето трикольор (15 февруари) Разправа с ебертистите (24 март) Разправа с монтанярите Жорж Дантон и Камий Демулен (5 април) Култ към Върховното същество (10 юни) Термидориански преврат (27 юли) Екзекуция на Робеспиер (28 юли) Закриване на Якобинския клуб (11 ноември) 1795 Жерминалско въстание (1 — 13 април) Прериалско въстание (20 — 23 май) Марсилезата става национален химн (14 юни) Конституция от година III (22 август) Заговор на равните (ноември) Директория (1795—1799) (Съвет на петстотинте и Съвет на старейшините) 1796 Директорията назначава Бонапарт за главнокомандващ в Италия (2 март 1796) 1797 Преврат от 18 фруктидор (4 септември) Раштатски конгрес (декември) 1799 Преврат от 18 брюмер (9 ноември) Френски консулат (9 ноември 1799 — 18 май 1804) Конституция от година VIII (24 декември) Фригийска шапка Банкноти асигнати (1789—1796) и териториални мандати (1796—1797) Френска революционна армия (1792—1804) Личности Общомедия

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Переворот 18 брюмера“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​