Предна гласна – Уикипедия

При разположение на символите по двойки, левият
обозначава незакръглена гласна, а десният - закръглена.

Предна гласна е категория гласни звукове, характеризиращи се с разположение на най-високата точка на езика в предната част на устата.

Деветте основни предни гласни звукове, разпознавани от Международната фонетична азбука са:[1]