Преколница – Уикипедия

Преколница
Изглед от централната част на селото
Преколница 42.258163, 22.475011 Преколница
Общи данни
Население	30 души[1] (15 март 2024 г.) 1,68 души/km²
Землище	17,977 km²
Надм. височина	920 m
Пощ. код	2571
Тел. код	07925
МПС код	КН
ЕКАТТЕ	58129
Администрация
Държава	България
Област	Кюстендил
Община    – кмет	Кюстендил Огнян Атанасов (Партия на зелените; 2023)
Преколница в Общомедия

Преколница е село в Западна България. Намира се в община Кюстендил, област Кюстендил.^[2] През 1971 г. към него е присъединена като махала и частта (седем къщи) от с. Жедилово, останала в пределите на България след Освобождението 1878 г. Махала Жедилово е напълно обезлюдена.

Село Преколница се намира в Западна България, в Географска област Каменица, западно от гр. Кюстендил. Жп спирка на линията Кюстендил – Гюешево. Отстои западно от Кюстендил: по жп линията на 29 км, по шосето – 24,5 км. Надморска височина при черквата 848 м.

Махали: Рекалийска, Бузаджийска, Багалийска, Чокойска, Дръчина, Сливарска, Варошанска, Лачище, Бегова, Чиповодолска, Ризова, Горни карадаци, Мирновска, Доларска, Долно карадаци, Чергарска, Тутунарска, Ивановска. През 1971 г. село Жедилово е заличено от списъка на селищата и става махала на с. Преколница.

Климат – умерен, преходно-континентален.

Административна принадлежност: от 1883 г. до 1922 г. е селска община с още седем села – Гюешево, Каменичка Скакавица, Ръсово, Раненци, Гърляно, Жедилово, Цървен дол. От 1922 г. до 1934 г. – към община Гърляно; от 1934 г. – към община Раненци; от 1978 г. – кметство към Селищна система Гюешево; от 1983 г. – кметство към Селища система Гърляно; от 1987 г. е кметство към община Кюстендил.

Към есента на 2021 г. от местните целогодишно живеят 30 души и 60 жени от Дома за социални грижи.

Няма данни за времето на възникване на селището. На 1,5 км южно от селото, в местността „Върбов дол“ има останки от късноантично селище, а в местността „Църцова чука“ – останки от късноантична крепост.

В селото се намира най-старата възрожденска църква в района на Каменица – Свети Петър и Павел, построена през 1848 г. Църквата е паметник на културата, задължителна спирка на всички туристически маршрути в община Кюстендил.

След Освобождението започва бързо стопанско развитие. През 1910 г. селото има 2500 декара землище, от които 1300 дка естествени ливади и 1200 дка гори. Основен поминък на населението е земеделие (овощарство) и животновъдство. В селото имало 3 воденици, 4 кръчми, 2 бакалници, работят 6 шивачи и 2 търговци.

През 1830 г. е открито първото килийно училище в района в една сламена къща в гористата и скрита местност „Драгневец“, близо до днешната граница с РС Македония. През 1848 г. в черковния двор е построено килийно училище, което започва да функционира чак през 1859 г. Сградата, ремонтирана и поддържана от кетството, е запазена до днес. През 1882 г. е построено училище в Рекалийска махала, извън двора на черквата, от североизточната й страна. Съборено, не съществува. От 1953 г. е построена модерна училищна сграда в местността „Катунище“. Училището е съществувало до 1974 г., когато поради намалелия брой деца е закрито. Малкото деца са учили в с. Гюешево. Сградата е превърната в социален дом за болни жени, 60 жени над 18-годишна възраст. След 1975 г. в броя на жителите, отбелязани в приложената таблица, е включен и броят на жените от социалния дом.

В края на ХIX в. и началото на XX в. до към 1912 г. село Преколница е административно и културно средище в географска област „Каменица“ – тук е открито първото училище, първата черква и доста голяма община, състояща се от осем села. След прокарването на жп линията през 1910 г., по-значителни села в района стават Долно село и Гюешево.

Основана е кредитна кооперация „Христо Ботев“ (1933).

Селото е електрифицирано през 1947 г. Водоснабдено е през 60-те години чрез водопровод от р. Ръжча над с. Гюешево.

През 1956 г. е учредено ТКЗС „Пролет“, което от 1960 г. е към ДЗС Кюстендил, филиал Гюешево, от 1963 г. – към ДЗС Раненци, от 1971 г. към АПК Кюстендил, филиал Гюешево, от 1973 г. – към АПК Раненци и от 1979 г. е включено в състава на АПК „Румена войвода“ – с.Гърляно. Построен е нов кооперативен дом (1959). Честата смяна на посочените структури показва, че колективизацията в полупланинските райони е била неудачна. След 1991 г. следва ликвидация, разпродажби на инвентар, сгради и имущество, връщане на земята на бившите собственици или техните наследници и запустяването на голяма част от нея.

Селото има автобусна и железопътна връзка с град Кюстендил.

През декември 1989 г. влиза в експлоатация язовир „Руен“, изграден в долината на Мала река, за нуждите на флотационната фабрика в Гюешево, с обем малко над един милион куб. м, собственост на частна фирма. Над язовира се намира хвостохранилище „Преколница“, с незапълнен капацитет, което не е рекултивирано.

Активни миграционни процеси. Перспективите за развитие на селото са свързани със земеделието (картофопроизводство и овощарство), главно в плодородната долина на р. Лебница, пасищното животновъдство и развитието на селски, културен и църковен туризъм.

• Възрожденска църква „Свети Петър и Павел“ (1848). Паметник на културата.
• Архитектурен паметник пирамида на загиналите във войните през 1912–1913 г., 1915–1918 г. и 1944–1945 г.
• Останки от късноантична крепост, в местността „Църцова чука“.
• Старо крушово дърво на около 250 – 300 години в местността „Полето“.

Село Преколница принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

• Кметско наместничество Преколница.

• Земляческата среща – събор – провежда се ежегодно в последната събота преди Петровден (29 юни), до църквата „Свети Петър и Павел“.

• Спас Ранов – първи кмет на Преколнишката селска община след Освобождението (1883).
• Иван Златков (1864 – 30.06.1944) – учител, банков служител, народен представител, околийски началник, общински съветник и черковен настоятел.
• Константин Кюркчиев (1884 – 1955) – български революционер от ВМОРО.
• Борис Елисеев (10.09.1901 – 24 януари 1978) – български учител и художник.

Свързани с Преколница

• Стефан Н. Гиков – Венко Анкин (1875 – ?), български революционер от ВМОРО от Карлово, ръководител на пограничния пункт в селото през 1900 – 1901 година^[3]

Традиционни местни ястия са:

• Боден дедо – баница, която се приготвя от разточени тестени кори, сирене или извара, яйца и разтопено масло.
• Качамак – приготвя се от царевично брашно, разбъркано във вряла вода, полято с разтопено масло и гарнирано с изпържени късчета свинско месо и сланина.
• Гаст боб – вари се боб с люти чушки, праз или кромид лук, добавя се запръжка, и се оставя на тих огън да се сгъсти.
• Мешаница – гъст боб с кисело зеле.
• Ориз с червени домати или зеле – постна гозба.
• Кисело – приготвя се от надробени листа кромид лук, чесън, сол, вода и оцет.
• Лятна лютеница – приготвя се от печени лютиви зелени пиперки и нарязани на дребно червени домати, овкусени с чесън сол и оцет.
• Зимна лютеница – приготвя се от варени и смачкани люти червени пиперки от низа, овкусени със ситно накълцан чесън, сол и оцет.
• Гювеч по каменички – приготвя се на фурна от картофи, домати, патладжан, зелен боб, кромид лук и олио, може да е с месо или без месо.
• Каварма по каменички – приготвя се от запържени късове свинско месо и сланина, праз лук и нарязани люти чушки.
• Омлет по каменички – приготвя се зимно време от отсолено, наложено в саламура свинско месо, което се запържва и залива с разбити яйца.
• Вариво – приготвя се зимно време от кисело зеле, праз лук, лютиви сушени чушки и пушено или осолено свинско месо и сланина, които се варят в зелев сок.
• Преколнишка туршия – приготвя се от лютиви пиперки, зелени домати и зеле, овкусени със сол, вода и оцет.

• Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт, с. 158
• Янев, Янчо, Село Преколница, Велико Търново, изд. „Фабер“, 2004 г., 176 с.
• Анастасов, Благой. Същинска Каменица. Издание за миналото и настоящето на Географска област Каменица. София, 2011 г., стр. 165-172

• 
  Паметник на загиналите във войните 1912–1918
• 
  Паметник на загиналите във войните 1912–1918
• 
  Спирката с чешмата в центъра на селото
• 
  Църквата „Св. Петър и Павел“
• 
  Църквата „Св. Петър и Павел“
• 
  Църквата „Св. Петър и Павел“
• 
  Бунарът до църковния зид
• 
  Туристическо барбекю в центъра на селото
• 
  Типична къща в центъра на селото
• 
  Изоставена къща в селото

• Разстояния от село Преколница до други населени места в България
• Десислава Страхилова, За някои особености на състоянието на църковната живопис в Кюстендил и Кюстендилско през епохата на националното Възраждане