Псевдодокументален филм – Уикипедия

Псевдодокументалните филми са филмов жанр, при който се използва формата или стила на документален филм, за да се покажат измислени събития.

Псевдодокументалните филми се различават от пародийните документални филми (наричани също мокюментари), които имат главно сатирична или хумористична цел, както и от драматизираните документални филми, които включват драматизирани възстановки на реални събития. Псевдодокументалните филми често използват характерни за документалистиката операторски техники, но с декори, актьори или измислени ситуации, като могат да си служат и със специални ефекти за модифициране на заснетите сцени или дори за създаване на изцяло изкуствени сцени.[1][2][3]

  1. Jacobs, Delmar G. Revisioning film traditions: the pseudo-documentary and the neoWestern. Mellen Press, 2000. ISBN 0773476490. с. 55 – 56.
  2. Jacobs, Delmar G. Interrogating the Image: Movies and the World of Film and Television. University Press of America, 2009. ISBN 0761846328. с. 30, 188 – 194.
  3. Jacobs, Delmar G. Pseudo-documentary: Form and Application in Narrative Feature Film. University of South Florida, 1997.