Първобитна история – Уикипедия
Първобитна история | |
Режисьори | Вергиния Костадинова |
---|---|
Сценаристи | Вергиния Костадинова |
В ролите | Никола Тодев Теофан Хранов Георги Русев |
Музика | Георги Генков |
Оператор | Димитър Карайорданов |
Филмово студио | БТ – за СТФ „Екран“ |
Премиера | 23 януари 1987 – Българска телевизия – 2 програма |
Времетраене | 34 минути |
Страна | |
Език | български |
Цветност | цветен |
„Първобитна история“ е български телевизионен игрален филм от 1983 година по сценарий и режисура на Вергиния Костадинова. Оператор е Димитър Карайорданов. Музиката във филма е композирана от Георги Генков. Филмът е създаден по едноименната новела на Радослав Михайлов.
Сюжет
[редактиране | редактиране на кода]В почти обезлюденото село Дълбок Извор се е обесила самотната старица кака Ивана. В селото настъпва смут. Кметът не успява да намери лекаря и старшината Кире, които отговарят за целия район. В присъствието на Трифон, Неделчо и магазинера, той прави опис на имуществото на старицата. Изненадани, мъжете откриват 500 лева. Въпреки че всеки месец е изпращала пенсията на дъщерите си, които от три години не са идвали при нея, кака Ивана е успяла да спести парите. Опитите да се свържат с децата ѝ се оказват неуспешни и селяните решават сами да я погребат. На края на помена идва и старшината, който провежда разследване. Успокоен, че действително става дума за самоубийство, той прибира парите, без да оформи някакви документи, и си тръгва. Селяните раздигат трапезата, заковават прозорците на къщата и се разотиват.
Състав
[редактиране | редактиране на кода]Актьорски състав
[редактиране | редактиране на кода]Роля | Изпълнител |
---|---|
кмета | Никола Тодев |
Неделчо | Теофан Хранов |
старшината Кирчо | Георги Русев |
Петкана | Надя Тодорова |
магазинера | Велко Кънев |
Ангел Алексиев | |
селянин | Иван Гайдарджиев |
Борислав Иванов |
Творчески и технически екип
[редактиране | редактиране на кода]Сценарист и режисьор | Вергиния Костадинова |
Оператор | Димитър Карайорданов |
Художник | Димитър Енев |
Музика | Георги Генков |