Пърси Биш Шели – Уикипедия

Пърси Биш Шели Percy Bysshe Shelley
английски поет
Роден	4 август 1792 г. Хоршъм, Великобритания
Починал	8 юли 1822 г. (29 г.) Тиренско море
Погребан	Рим, Италия
Учил в	Итън Колидж[1]
Литература
Жанрове	поема, стихотворение, драма, роман
Направление	Романтизъм
Течение	Романтизъм
Повлиян	Джон Милтън,[2] Овидий,[3] Робърт Бърнс, Френсис Бейкън,[4] Джордж Байрон, Уилям Годуин,[5] Адам Вайсхаупт, Педро Калдерон де ла Барка
Семейство
Съпруга	Хариет Уестбрук (1811 – 1816; до смъртта ѝ) Мери Шели (1816 – 1822; до смъртта му)
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Пърси Биш Шели в Общомедия

Пърси Биш Шели (на английски: Percy Bysshe Shelley) е английски поет, един от най-изтъкнатите представители на романтизма, наред с Джон Кийтс и Джордж Байрон. Той е смятан за един от най-добрите лирически поети, писали на английски език. Сред най-значимите му произведения са поемите Адонаис и Освободеният Прометей.

Ексцентричният живот на Шели и безкомпромисният му идеализъм го превръщат в широко известна и силно очерняна личност, още докато е жив. По-късно той става идол за следващите две или три поколения британски поети, сред които са викторианските автори Робърт Браунинг, Алфред Тенисън, Данте Габриел Росети и Алджърнън Чарлз Суинбърн, както и Уилям Бътлър Йейтс.

Втората му съпруга е известната писателка Мери Шели, автор на Франкенщайн.

Пърси Биш Шели е син на Тимъти Шели, депутат в парламента от партията на вигите, по-късно втори баронет на Кесъл Горинг, и съпругата му Елизабет Пилфолд. Той израства в Съсекс и получава първоначалното си образование у дома. През 1802 постъпва в училище в Брентфорд, а през 1804 – в Итънския колеж.

През 1810 Шели постъпва в Оксфордския университет. По това време публикува първата си книга, готическия роман „Zastrozzi“ („Застроци“; 1810), както и „Original Poetry by Victor and Cazire“ в съавторство със сестра си Елизабет. През същата година публикува и привидно пародийната стихосбирка „Posthumous Fragments of Margaret Nicholson“, може би в съавторство със състудента си Томас Джеферсън Хог.

През 1811 Шели разпространява памфлета „The Necessity of Atheism“, който привлича вниманието на университетската администрация (по това време университетът е с религиозна насоченост и атеисти не са били допускани). Отказът му да се яви пред служителите на училището довежда до изключването му, заедно с Хог, на 25 март 1811. Той получава възможност да се върне, след намесата на баща му, при условие че се отрече от обявените си възгледи, но отказва, което довежда до скъсване на отношенията с баща му.

Четири месеца след изгонването си от университета, 19-годишният Шели заминава за Шотландия с 16-годишната ученичка Хариет Уестбрук, дъщеря на Джон Уестбрук, собственик на кафене в Лондон. Семейство Уестбрук привидно осъждат бягството, но тайно поощряват връзката на дъщеря си с бъдещия баронет. След женитбата им на 28 август 1811, Шели кани състудента си Хог да гостува в дома им, но го отпраща, когато последният започва да досажда на Хариет. Заедно с тях по настояване на съпругата му живее и по-голямата ѝ сестра Елизабет Уестбрук. Бащата на Шели не одобрява неравния брак и спира издръжката му. През този период Шели посещава Езерната област, където има намерение да пише. Малко по-късно заминават за Дъблин, където Шели пише радикални политически памфлети, призоваващи за автономия на Ирландия, свобода на мисълта и политически права за католиците.

През следващите две години Шели пише и през 1813 публикува „Queen Mab“ („Кралица Маб“), утопична поема, пропита с радикалната философия на Уилям Годуин. По това време Шели, все по-недоволен от почти тригодишния си брак и особено от влиянието на балдъзата си, започва да търси по-подходяща интелектуална среда, като често оставя жена си и двете си деца сами. Хариет и Елизабет се местят при родителите си. Шели започва да учи италиански и да посещава дома и книжарницата на Годуин в Лондон. От два брака Годуин има три добре образовани дъщери – Фани Имли и Мери от първата му съпруга, феминистката Мери Уолстънкрафт и Клеър Клеърмонт. Клеър, която наричали като дете Джейн, е извънбрачно дете на Мери Джейн Клеърмонт, втората съпруга на Уилям Годуин. Когато Пърси Шели се запознава със семейството, Мери учи в Шотландия. След като тя се завръща в Лондон, Шели лудо се влюбва в нея.

През юли 1814 Шели изоставя жена си и децата си окончателно и отново заминава, този път с двете 16-годишни момичета – Мери Годуин и доведената ѝ сестра Джейн Клеърмонт (по-късно сменила името си на Клеър Клеърмонт). Тримата заминават за Европа, пътуват пеш през Франция, четейки на глас произведенията на Русо, Шекспир и Мери Уолстънкрафт и стигат до Швейцария. След шест седмици, разорени и обзети от носталгия, те се завръщат в Англия. Там разбират, че Годуин, някогашният привърженик на свободната любов, не одобрява връзката и отказва да разговаря с Мери и Шели.

През есента на 1815, живеейки близо до Лондон с Мери Годуин и укривайки се от кредиторите, Шели завършва алегорията Alastor, or The Spirit of Solitude (Аластор или духът на Самотата). По това време тя не привлича особено внимание, но по-късно е приета за първата му значима поема. През този период от творчеството си Шели е силно повлиян от Уилям Уърдзуърт.

През лятото на 1816 Шели и Мери Годуин за втори път пътуват до Швейцария. Те са поканени от Клеър Клеърмонт, която малко по-рано е започнала връзка с Джордж Байрон. Байрон и Шели наемат съседни къщи на брега на Женевското езеро. Редовните разговори с Байрон оживяват поетическата дейност на Шели. Пътуване с лодка, което двамата предприемат, го вдъхновява да напише „Hymn to Intellectual Beauty“, първото му значимо произведение след „Alastor“. Едно пътуване до Шамони във Френските Алпи вдъхновява поемата „Mont Blanc“, в която се повдигат въпроси за историческата предопределеност (детерминизъм) и взаимоотношенията между човешкия разум и природата.

От друга страна Шели също повлиява върху поезията на Байрон. Това ново влияние се проявява в третата част на „Странстванията на Чайлд Харолд“, върху която работи Байрон, както и в „Манфред“, която започва по-късно през есента. По същото време Мери започва да пише „Франкенщайн“. В края на лятото Шели, Мери и Клеър се връщат в Англия, като Клеър е бременна от Байрон.

Завръщането в Англия е помрачено от поредица трагични събития. Фани Имли, полусестра на Мери Годуин, се самоубива в края на есента. През декември бременната Хариет, изоставената съпруга на Шели, също се самоубива, като се удавя в Хайд Парк в Лондон. На 30 декември 1816, няколко седмици по-късно, Пърси Биш Шели и Мери Годуин се женят. До известна степен целта на брака е да се осигури на Шели попечителството на децата му от Хариет, но въпреки това те са дадени от съда на приемни родители.

Двамата се заселват в Марлоу, градче в Бъкингамшър, където живее писателят и приятел на Шели Томас Лъв Пийкок. Шели се включва в литературния кръг на Лей Хънт и по това време се запознава с Джон Кийтс. Главното му произведение от този период е „Laon and Cythna“, дълга поема, нападаща религията и описваща кръвосмесителна връзка. Тя бързо е изтеглена от продажба, редактирана е и е издадена отново, под заглавието „The Revolt of Islam“ („Бунтът на исляма“; 1818). Шели пише и два революционни политически трактата под псевдонима Отшелникът от Марлоу.

В началото на 1818 Пърси и Мери Шели напускат Англия, заедно с Клеър Клеърмонт, за да отведат дъщерята на Клеър при нейния баща Байрон, който пребивава във Венеция. И отново срещата с по-възрастния и по-известен поет окуражава Шели да пише. В края на годината той пише „Julian and Maddalo“, леко замаскирано описание на пътуванията му с лодка и разговорите му с Байрон във Венеция, завършващо с посещение на лудница. Тази поема отбелязва появата на „градския стил“ на Шели.

След това той започва дългата си драма в стихове „Prometheus Unbound“ („Освободеният Прометей“), описваща говорещи планини и демон, който сваля Зевс от трона му. През 1818 – 19 семейството загубва две деца – синът Уил умира в Рим, а малката му дъщеря Клара – по време на поредното преместване. Единственото оживяло дете е Пърси Флорънс, роден във Флоренция в края на 1819 г.

През тези години семейството се мести в различни градове на Италия. „Освободеният Прометей“ е завършена в Рим, след което през лятото на 1819 Шели пише трагедията „The Cenci“ („Ченчи“) в Ливорно. През същата година, подтикнат и от кръвопролитието в Манчестър при разтурянето на един митинг с оръжие от полицията (иронично наречено Питърлу по подобие на Уотърлу на английски: Waterloo), той пише най-известните си политически поеми („The Masque of Anarchy“, „Men of England“, „The Witch of Atlas“), както и есето „The Philosophical View of Reform“, най-пълното изложение на политическите му възгледи. През 1821, вдъхновен от смъртта на Джон Кийтс, пише елегията „Adonais“ („Адонаис“).

През 1822 Шели урежда идването в Италия на Лий Хънт, британски поет и издател и един от основните му поддръжници в Англия. Намерението му е тримата: той, Байрон и Хънт, да създадат списание, наречено „The Liberal“, което да разпространява спорните им текстове и да служи за противотежест на консервативни издания, като „Blackwood's Magazine“ и „The Quarterly Review“.

На 8 юли 1822, по-малко от месец преди да навърши тридесет, Шели тръгва по море с шхуната си „Дон Жуан“ от Ливорно за Леричи. Корабът, построен специално за него в Генуа, попада във внезапна буря и потъва. На борда освен Шели има още двама души, всички загиват.

Тялото на Шели е изхвърлено на брега, след което е кремирано на плажа край Виареджо. Сърцето му е извадено от погребалната клада и се пази от Мери Шели до смъртта ѝ, а останалите останки са погребани в Протестантското гробище в Рим.

• (1810) „Zastrozzi“ („Застроци“)
• (1811) „The Necessity of Atheism“ („Необходимостта от атеизъм“)
• (1813) „Queen Mab“ („Кралица Маб“)
• (1815) „Alastor, or The Spirit of Solitude“ („Аластор“)
• (1817) „Hymn to Intellectual Beauty“ („Химн за вътрешната красота“)
• (1818) „The Revolt of Islam“ [1] Архив на оригинала от 2004-09-20 в Wayback Machine. („Бунтът на исляма“)
• (1818) „Ozymandias“ [2] Архив на оригинала от 2004-09-20 в Wayback Machine. („Озимандий“)
• (1819) „The Cenci“ („Ченчи“)
• (1819) „Ode to the West Wind“ [3] Архив на оригинала от 2004-09-20 в Wayback Machine.(„Ода за западния вятър“)
• (1819) „The Masque of Anarchy“ („Маската на анархията“)
• (1819) „Men of England“ („Английски мъже“)
• (1819) „The Witch of Atlas“ („Атлас“)
• (1820) „Prometheus Unbound“ („Освободеният Прометей“)
• (1820) „To a Skylark“ („На една чучулига“)
• (1821) „Adonais“ („Адонаис“)
• (1824) „The Triumph of Life“ („Триумфът на живота“)

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Пърси Шели.

• Произведения на Пърси Биш Шели в Моята библиотека
• Пърси Биш Шели в Литернет
• ((en)) Произведения на Пърси Биш Шели в проекта Гутенберг
• ((en)) Няколко стихотворения
• ((en)) Родословно дърво
• Медуза на Шели – рецептивни аспекти към Красивото, В.Воронски

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Percy Bysshe Shelley в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF BNper CiNii CONOR.BG Europeana FAST GND HDS ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB MBa MBw NDL NKC NLA NLG NSK Open Library PLWABN RKD RSL ICCU LIBRIS SNAC IdRef ULAN VIAF WorldCat