Ради Иванов – Уикипедия

Ради Иванов
български националреволюционер и общественик
Роден	21 ноември 1848 г. Русе, Османска империя
Починал	20 май 1899 г. (50 г.) София, Княжество България

Ради Иванов е български националреволюционер.

Ради Иванов е роден на 21 ноември 1848 г. в град Русе. Завършва Русенското класно училище. Увлеченията му са театърът, езиците, певческото изкуство и просветната дейност.

Участва в дейността на Русенското читалище „Зора“ основано от Драган Цанков през 1866 г. Тук заедно с Никола Обретенов и Ангел Кънчев през 1871 г. създава Русенския частен революционен комитет на ВРО (1871). Девет месеца е секретар на комитета. През това време утвърждава Устава на организацията, въвежда нелегалните имена и разширява връзките и зад река Дунав. Изключително похватен в революционната тактика. Майстор на комитетската тайна. Умее да скрива себе си и другарите си, предпазлив и рискуващ където трябва, намира широк простор за дейност и съзаклятническото дело. Особено ценен от Никола Обретенов, Иларион Драгостинов и Тома Кърджиев. Ради Иванов е масон от Русенската ложа.

През 1874 г. постъпва в източните железници на барон Хирш. Началник на гара в Харманлий, във Фере и Софлу. Тук укрива апостолите Захари Стоянов, Панайот Волов, Стефан Стамболов и други.

През май 1876 г. му е издадена задочно смъртна присъда. Предупреден от брат си, успява да избяга с обикновена дрезина в Одрин, а оттам в Цариград. Спечелил съчувствието на един френски капитан и не след дълго се отзовава в Марсилия.

След сключването на примирието на 19 февруари 1878 г. отива във Фере, където още като началник на станцията, се запознава със сестрата на банмайстера Берта Брукар от кантон Аргау в немска Швейцария. През 1878 г. се венчават в Цариград, след което се установяват да живеят в Русе в къщата на известната баба Тонка Обретенова.

След Освобождението работи в системата на пощите и телеграфите, като от 1884 г. е назначен за Главен директор на пощите и телеграфите в България.

Отличен организатор и администратор. Поставя основните положения в управлението на пощите и телеграфите в България. Съставя първото ръководство за боравене с морзовия апарат на български език (превод от френски). Лансира идеята за пощенска спестовна каса. Владее отлично френски, а също немски, английски, турски и отчасти гръцки и руски език.

През 1885 г., като Главен директор на пощите и телеграфите, взема участие като делегат от България на Международния конгрес на пощите и телеграфите в Лисабон. Речите произнесени на френски език, са оставят дълбоко впечатление и много от предложенията му са възприети. През лятото на същата година участва в Международната телеграфна конференция в Берлин.

През 1893 г. напуска държавната служба. Избран от общото събрание на акционерите за директор на новооснованото Българско търговско параходно дружество във Варна. Като такъв през 1894 г. е командирован в Лондон, където е наблюдава строителството на първите български параходи „Борис“ и „България“. В края на 1898 г. напуска параходното дружество и се връща в София.

По времето, когато е директор на параходното дружество във Варна, връзките му с тогавашния княз Фердинанд I и семейството му са особено силни. През това време често го придружава при посещенията му в Цариград.

За активната дейност като революционер, а по-късно и като висш държавен служител, многократно е награждаван с различни български и чужди ордени и медали.

• Неиздадени съчинения, Захари Стоянов, изд. „Нов свят“, 1943, с. 520
• сп. Родина, година III, кн. III, март 1941
• сп. Отечество, март 1978
• сп. Телеграфо-пощенско и телефонно, година III, кн. 9, 1927
• сп. Транспортно дело, година Х, брой 6, 1958
• сп. Ж. п. транспорт, кн. VII, 1987

Портал „Биографии“          Портал „История на България“          Портал „Османска империя“