Радко Дишлиев – Уикипедия
Радко Дишлиев | |
български актьор | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Учил в | Национална академия за театрално и филмово изкуство |
Актьорска кариера | |
Активност | от 1973 г. |
Уебсайт | www.radkodishliev.com |
Радко Борисов Дишлиев е български актьор, роден на 15 юни 1951 г. в град Пловдив. Внук е на копривщенският комунист Борис Дишлиев.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на доцент Елка Михайлова през 1975 година.
Играе на сцените на „Драматичен театър „Гео Милев“ Стара Загора“ (1975 – 1978), в „Театъра на българската армия“ (1979 – 1988), „Театър 199“ (1986 – 1987), щатен актьор в СИФ (1987 – 1988) и в „Сълза и смях“ (1988 – 1989).
Изпълнява роли в постановките „Колко е важно да бъдеш сериозен“, в „Службогонци“, „Еленово царство“, „Без зестра“ и др.
Има над 30 участия в телевизионния театър. Сред най-известните филми с него са „Апостолите“, „Кръвта остава“, „В името на народа“, „Ако те има“, „Под игото“, „Сами сред вълци“, „Борис“, „Сомбреро блус“.
Той ще остане завинаги в историята на родното кино с образа на Георги Бенковски от тв сериала Записки по българските въстания.
Активен участник в Българско радио. Участва в 34 издания на Фестивала на хумористичната и сатирична песен, традиционно провеждан на 1 април от редакция „Хумор, сатира и забава на Българското радио.
Получава масивен инфаркт и умира на 12 юни 2009 г.
Награди и отличия
[редактиране | редактиране на кода]- „Наградата на ФИПРЕСИ“ за ролята на (Бенковски) в Записки по българските въстания на ФБИФ (Варна, 1976).
- „Наградата на СБФД“ за ДЕБЮТ за ролята на (Бенковски) в Записки по българските въстания (1976).
- „Бохем №1“ за 1992 г. на сп. „Бохем Елит“.
Театрални роли
[редактиране | редактиране на кода]- „Еленово царство“
- „Без зестра“ (Алексей Островски) – Сергей Паратов
- „Бал на крадците“ (Жан Ануи) – лорд Едгард
1975 – 1978 г. в Старозагорския театър
- „Страсти под брястовете“ (Юджийн О'Нийл) – Ибън
- „Дни в нощта“ (Димитър Данаилов) – Яворов
- „Римска баня“ (Станислав Стратиев) – доцента
- „Златната карета“ (Леонид Леонов) – Тимоша
1978/79 г. в Пернишкия драматичен театър „Боян Дановски“
- „Щастливецът иде“ (Руси Божанов) – Алеко Константинов
1979 – 1988 г. в Театъра на българската армия
- „От земята до небето“ (Никола Русев) – Георги Бенковски
- „24 часа от живота на една жена“ (Стефан Цвайк) – той
- „Мадам Бовари“ (Огюст Флобер) – Рудолф
- „Кристалната пантофка“ – принцът
- „Мария Стюарт“ (Фридрих Шилер) – граф Белиевр
- „На гости у министъра“ /„Службогонци“/ (Иван Вазов) – Боздугански
- „Рибарски уроци“ – Серафим
- „И слезе Господ на Земята“ – поручик Стефан Радов
- „Законодателят“ (Рангел Вълчанов) – Светослав
- „Книга на царете“ (Мирослав Минков) – Арис
- „Елдорадо“ (Ала Соколова) – Антон
- „Години на странстване“ (Арбузав) – артилеристът
- „Прокурорът“ (Георги Джагаров) – Боян
- „Явява се разносвачът на лед“ – Роки Пиоджи
- „Рибарски свади“ (Карло Голдони) – Бепе
1986/87 в Театър 199
- „Вик без глас“ (Наталия Гинзбург) – Лоренцо
1988/89 - в Театър „Сълза и смях“
- „Бдението след смъртта на Джейми Фостър“ (Бет Хейли) – Брокър Слейд
- „Отровна любов“ (Петър Маринков) – докторът
- „Фантазьори“, мюзикъл по текст на (Том Джоунс) – Ел Гало
- „Радоман III“ – неприятелят
- „Бълха в ухото“ – Ромен Турнел
- „Колко е важно да бъдеш сериозен“, мюзикъл по (Оскар Уйалд) – Алджърнъл Мънкрийф [2].
Телевизионен театър
[редактиране | редактиране на кода]- „Далила“ (1995) (по Владимир Мусаков, реж. Вили Цанков)
- „Експериментът“ (1988) (Кирил Топалов) – немският капитан
- „Албена“ (1988) (Йордан Йовков), 2 части – Синебирски
- „Представянето на комедията „Г-н Мортагон“ от Иван Вазов и Константин Величков в пловдивския театър „Люксембург“ в 1883 г.“ (1988) (Пелин Пелинов), 2 части – Иван Вазов
- „Точна диагноза“ (1985) (М Чернев)
- „Чичовци“ (1984) (Иван Вазов), мюзикъл – г-н Фратьо
- „Свои хора сме, ще се разберем“ (1982) (Алексей Островски) – Лазар Елизаров Патхалюзин
- „Процесът“ (1982) (Ричард Уевърли)
- „Константин и Фружин“ (1982) (Радко Радков) – Фружин
- „Старчето и стрелата“ (1982) (от Никола Русев, реж. Орфей Цоков) – Авихол
- „Ирина Комнина“ (1980) (Илия Търнин)
- „Тузлушка история“ (1980) (Кольо Георгиев) – Лозан
- „Сценарият“ (1980) (Жан Ануи)
- „Болшевики“ (1980) (Михаил Шатров), 2 части – Енукидзе
- „Един миг от пропастта“ (1979) (Николай Мирошниченко) – Сергей
- „Ако...“ (1979) (Самуил Альошин)
- „Моите непознати“ (Михаил Величков) (1978), 2 части
- „Балдуин Фландърски“ (1977) (Радко Радков) – Балдуин
- „Черната стрела“ (1974) (Йордан Добрев)
- „Господин Мортагон“ (Пелин Пелинов) – Иван Вазов
- „Идеалният мъж“ (Оскар Уайлд) – лорд Горинг
- „Свои хора сме, ще се разберем“ (Алексей Островски) – Лазар
- „Балдуин Фландърски“ (Радко Радков) – Балдуин
- „Слово за Търновград“ (Радко Радков) – Ратец
- „Старчето и стрелата“ – Авихор
- „Провинциална болница“ – д-р Ангелов
- „Процесът Ричард Уевърли“
- „Голямата игра“ (Пелин Пелинов)
- „Съединението“ (Пелин Пелинов)
- „Раждането на свободата“ (Пелин Пелинов)
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]Година | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
---|---|---|---|---|
2008 | Военен кореспондент | странникът | ||
1999 | Сомбреро блус | булдозерист | ||
1993 | Жребият | 7 | ухажор | |
1993 | Жребият | 2 | ухажор | |
1990 | Живот на колела | 5 | д-р Христов | |
1990 | Под игото | 9 | България / Унгария | даскал Фратю |
1987 | Каменната гора (тв) | |||
1987 | Перашки | синът на Михал | ||
1986 | Ешелоните на смъртта | |||
1986 | Място под слънцето | Асен | ||
1985 | Горещи следи | 4 | майор Пеев (в 1-ва серия) | |
1985 | Борис I | 2 | велик боил Стасис | |
1984 | Последната възможност | зрител | ||
1984 | Кажи им, майко, да помнят | 6 | комисарят Струмски (в 4-та серия) | |
1984 | В името на народа | 8 | капитан Колев | |
1983 | Ако те има | Жоро Фучеджийски | ||
1982 | Признавам всичко | 3 | ||
1980 | Любовта на Мирон | Симо | ||
1980 | Златното кормило | Боневски, класния ръководител на Гошко | ||
1979 | Кръвта остава | Калин Димитров Донков, командир на партизански отряд | ||
1979 | Отрова в извора | д-р Боневски „Антената“ | ||
1979 | Сами сред вълци | 5 | подпоручик Тодоров (в 1 серия: II) | |
1979 | Аберацио Иктус | 3 | Мери | |
1978 | Войната на таралежите | 5 | Яким Стоянов, журналист от „Народна младеж“ | |
1978 | Адиос, мучачос | Мишо | ||
1978 | Моите непознати | 2 | ученият Борис Радославов | |
1977 | Барутен буквар | поручик | ||
1976 – 1980 | Записки по българските въстания | 13 | Георги Бенковски (в 8 серии – 6,7,8,9,10,11,12 и 13-а) | |
1976 | Апостолите | 2 | Георги Бенковски | |
1973 | Очакване | |||
? | Братът на бай Ганя Балкански | Васил Ценов | ||
? | Точна диагноза | |||
? | Мъничък свят |
Звукороли и участия в звукозаписи
[редактиране | редактиране на кода]Актьорът участва в множество магнетофонни и касетофонни записи по социализма, предназначени за учебните институции.
- „Бележити химици“ (Учтехпром, 1979 г.)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Дишлиев, Радко. На дядо ми Борис Дишлиев // radkodishliev.com, 19 ноември 1995. Посетен на 7 юли 2023.
- ↑ „За Радко Дишлиев с любов“ // Архивиран от оригинала на 2023-06-10. Посетен на 2024-02-11.