Радко Дишлиев – Уикипедия

Радко Дишлиев
български актьор
Роден
Починал
12 юни 2009 г. (57 г.)

Учил вНационална академия за театрално и филмово изкуство
Актьорска кариера
Активностот 1973 г.

Уебсайтwww.radkodishliev.com

Радко Борисов Дишлиев е български актьор, роден на 15 юни 1951 г. в град Пловдив. Внук е на копривщенският комунист Борис Дишлиев.[1]

Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на доцент Елка Михайлова през 1975 година.

Играе на сцените на „Драматичен театър „Гео Милев“ Стара Загора“ (1975 – 1978), в „Театъра на българската армия“ (1979 – 1988), „Театър 199“ (1986 – 1987), щатен актьор в СИФ (1987 – 1988) и в „Сълза и смях“ (1988 – 1989).

Изпълнява роли в постановките „Колко е важно да бъдеш сериозен“, в „Службогонци“, „Еленово царство“, „Без зестра“ и др.

Има над 30 участия в телевизионния театър. Сред най-известните филми с него са „Апостолите“, „Кръвта остава“, „В името на народа“, „Ако те има“, „Под игото“, „Сами сред вълци“, „Борис“, „Сомбреро блус“.

Той ще остане завинаги в историята на родното кино с образа на Георги Бенковски от тв сериала Записки по българските въстания.

Активен участник в Българско радио. Участва в 34 издания на Фестивала на хумористичната и сатирична песен, традиционно провеждан на 1 април от редакция „Хумор, сатира и забава на Българското радио.

Получава масивен инфаркт и умира на 12 юни 2009 г.

1975 – 1978 г. в Старозагорския театър

1978/79 г. в Пернишкия драматичен театър „Боян Дановски“

1979 – 1988 г. в Театъра на българската армия

  • „От земята до небето“ (Никола Русев) – Георги Бенковски
  • „24 часа от живота на една жена“ (Стефан Цвайк) – той
  • „Мадам Бовари“ (Огюст Флобер) – Рудолф
  • „Кристалната пантофка“ – принцът
  • „Мария Стюарт“ (Фридрих Шилер) – граф Белиевр
  • „На гости у министъра“ /„Службогонци“/ (Иван Вазов) – Боздугански
  • „Рибарски уроци“ – Серафим
  • „И слезе Господ на Земята“ – поручик Стефан Радов
  • „Законодателят“ (Рангел Вълчанов) – Светослав
  • „Книга на царете“ (Мирослав Минков) – Арис
  • „Елдорадо“ (Ала Соколова) – Антон
  • „Години на странстване“ (Арбузав) – артилеристът
  • „Прокурорът“ (Георги Джагаров) – Боян
  • „Явява се разносвачът на лед“ – Роки Пиоджи
  • „Рибарски свади“ (Карло Голдони) – Бепе

1986/87 в Театър 199

  • „Вик без глас“ (Наталия Гинзбург) – Лоренцо

1988/89 - в Театър „Сълза и смях“

  • „Бдението след смъртта на Джейми Фостър“ (Бет Хейли) – Брокър Слейд
  • „Отровна любов“ (Петър Маринков) – докторът
  • „Фантазьори“, мюзикъл по текст на (Том Джоунс) – Ел Гало
  • „Радоман III“ – неприятелят
  • „Бълха в ухото“ – Ромен Турнел
  • „Колко е важно да бъдеш сериозен“, мюзикъл по (Оскар Уйалд) – Алджърнъл Мънкрийф [2].

Телевизионен театър

[редактиране | редактиране на кода]
Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля
2008 Военен кореспондент странникът
1999 Сомбреро блус булдозерист
1993 Жребият 7 ухажор
1993 Жребият 2 ухажор
1990 Живот на колела 5 д-р Христов
1990 Под игото 9 България / Унгария даскал Фратю
1987 Каменната гора (тв)
1987 Перашки синът на Михал
1986 Ешелоните на смъртта
1986 Място под слънцето Асен
1985 Горещи следи 4 майор Пеев (в 1-ва серия)
1985 Борис I 2 велик боил Стасис
1984 Последната възможност зрител
1984 Кажи им, майко, да помнят 6 комисарят Струмски (в 4-та серия)
1984 В името на народа 8 капитан Колев
1983 Ако те има Жоро Фучеджийски
1982 Признавам всичко 3
1980 Любовта на Мирон Симо
1980 Златното кормило Боневски, класния ръководител на Гошко
1979 Кръвта остава Калин Димитров Донков, командир на партизански отряд
1979 Отрова в извора д-р Боневски „Антената“
1979 Сами сред вълци 5 подпоручик Тодоров
(в 1 серия: II)
1979 Аберацио Иктус 3 Мери
1978 Войната на таралежите 5 Яким Стоянов, журналист от „Народна младеж“
1978 Адиос, мучачос Мишо
1978 Моите непознати 2 ученият Борис Радославов
1977 Барутен буквар поручик
1976 – 1980 Записки по българските въстания 13 Георги Бенковски
(в 8 серии – 6,7,8,9,10,11,12 и 13-а)
1976 Апостолите 2 Георги Бенковски
1973 Очакване
? Братът на бай Ганя Балкански Васил Ценов
? Точна диагноза
? Мъничък свят

Звукороли и участия в звукозаписи

[редактиране | редактиране на кода]

Актьорът участва в множество магнетофонни и касетофонни записи по социализма, предназначени за учебните институции.

  • „Бележити химици“ (Учтехпром, 1979 г.)
  1. Дишлиев, Радко. На дядо ми Борис Дишлиев // radkodishliev.com, 19 ноември 1995. Посетен на 7 юли 2023.
  2. „За Радко Дишлиев с любов“ // Архивиран от оригинала на 2023-06-10. Посетен на 2024-02-11.