Рама – Уикипедия
Рама | |
Характеристики | |
---|---|
Описание | божество в индуизма |
Рама в Общомедия |
Рама (на санскрит: राम) или Рамачандра е важно божество в индуизма. Той е седми аватар на бог Вишну, едно от най-популярните му превъплъщения наред с Кришна, Паршурама и Гаутама Буда. Джайнистките текстове описват Рама и като осмия балабхадра сред 63-те салакапуруса.[1][2][3] В някои от традициите на индуизма, той се счита за върховното създание.[4]
Рама е роден в Айодхя, столицата на Кошала, и е син на Каушаля и Дашаратха. Негови братя са Лакшмана, Бхарата и Шатругхна. Той се жени за Сита. Макар да са от кралско потекло, животът им е описван в индуистките текстове като изпълнен с неочаквани промени, като например изгнание в бедни и трудни обстоятелства, етични въпроси и морални дилеми.[5] Сред всичките им мъки, най-тежка е отвличането на Сита от демона (ракшаса) Равана, което е последвано от решителните и епични усилия на Рама и Лакшмана да я освободят и да унищожат Равана. Целият житейски път на Рама, Сита и другарите им алегорично разказва за задълженията, правата и социалните отговорности на човек. Той илюстрира дхарма и живота чрез модели на характера.[5][6]
Рама е особено важен във вайшнавизма. Той е централната фигура в древния индуистки епос Рамаяна, който е особено популярен в културата на Южна и Югоизточна Азия.[7][8][9] Древните легенди за него са довели до многобройни литератури коментари и са вдъхновили визуалните изкуства.[10][11]
Легенди за Рама се срещат и в джайнистки и будистки текстове, макар в тях понякога той да е наричан Паума или Падма,[12] а детайлите в тях да се различават значително от индуистките версии.[13]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ King, Anna S. The intimate other: love divine in Indic religions. Orient Blackswan, 2005. ISBN 978-81-250-2801-7. с. 32 – 33.
- ↑ Matchett, Freda. Krishna, Lord or Avatara?: the relationship between Krishna and Vishnu. 9780700712816, 2001. ISBN 978-0-7007-1281-6. с. 3 – 4.
- ↑ James G. Lochtefeld. The Illustrated Encyclopedia of Hinduism: N-Z. The Rosen Publishing Group, 2002. ISBN 978-0-8239-3180-4. с. 72 – 73.
- ↑ Sri Ramacaritamanasa. Motilal Banarsidass, 1999. ISBN 978-81-208-0762-4. с. 871 – 872.
- ↑ а б William H. Brackney. Human Rights and the World's Major Religions, 2nd Edition. ABC-CLIO, 2013. ISBN 978-1-4408-2812-6. с. 238 – 239.
- ↑ Roderick Hindery. Comparative Ethics in Hindu and Buddhist Traditions. Motilal Banarsidass, 1978. ISBN 978-81-208-0866-9. с. 95 – 124.
- ↑ The Ramayana of Valmiki: Balakanda. Princeton University Press, 1990. ISBN 9781400884551. с. 3.
- ↑ Dimock Jr, E.C. Doctrine and Practice among the Vaisnavas of Bengal // History of Religions 3 (1). 1963. DOI:10.1086/462474. с. 106 – 127.
- ↑ Marijke J. Klokke. Narrative Sculpture and Literary Traditions in South and Southeast Asia. BRILL, 2000. ISBN 90-04-11865-9. с. 51 – 57.
- ↑ Ramdas Lamb. Rapt in the Name: The Ramnamis, Ramnam, and Untouchable Religion in Central India. State University of New York Press, 2012. ISBN 978-0-7914-8856-0. с. 28 – 32.
- ↑ James G. Lochtefeld. The Illustrated Encyclopedia of Hinduism: 2 Volumes. The Rosen Publishing Group, 2002. ISBN 978-0-8239-3180-4. с. 389.
- ↑ Roshen Dalal. Hinduism: An Alphabetical Guide. Penguin Books, 2010. ISBN 978-0-14-341421-6. с. 337 – 338.
- ↑ South Asian Folklore: An Encyclopedia : Afghanistan, Bangladesh, India, Nepal, Pakistan, Sri Lanka. Taylor & Francis, 2003. ISBN 978-0-415-93919-5. с. 508.