Рамазан байрам – Уикипедия

Рамазан байрамът (от турски: Ramazan bayramı, Рамазан байрамъ – Празник на Рамазан) или Празник на говеенето (на арабски: عيد الفطر, Ид (А'ид) ал-фитр), познат и като Шекер байрам (от Şeker Bayramı)^[1], е важен мюсюлмански празник в първите дни на месеца Шауал, отбелязващ завършилия свещен месец Рамазан на тежкия разширен пост, наричан също Рамазан или саум.

Религиозният празник е единственият ден, в който на мюсюлманите не е разрешено да постят. Празникът чества края на 29 или 30-дневния пост от изгрев до залез слънце по време на целия месец Рамазан. Официално се пада на първия ден от месеца шаууал от ислямския календар,^[2] но продължава още няколко дни, като в мюсюлманските страни се признават 2 – 4 дни за неработни.

Вярващите се поздравяват един друг с думите: „Ид мубарак!“ (Честит празник!)

В навечерието на празника се раздава зекят ал-фитр (милостиня, чийто размер се определя от Главното мюфтийство) и се коли агне или коза. Децата поздравяват своите родители и роднини и искат прошка от тях.

Рамазан байрам води началото си от 624 г. от времето на мюсюлманския пророк Мохамед. Чества се на първия ден от месеца шаууал, след свещения месец рамазан, в който мюсюлманите постят.

За мюсюлманите както Рамазан байрам, така и Курбан байрам, са повод да покажат благодарността си към Аллах.

Въпреки че датата на Рамазан байрам е фиксирана в ислямския календар, според Григорианския календар се пада приблизително 11 дни по-рано всяка следваща година, тъй като ислямският календар е лунен, а Григорианският – слънчев.

Мюсюлманските общности в чужбина следват датите, определени за родната си страна, а други следват местните дати на страната, в която пребивават.