Ресилово (дем Просечен) – Уикипедия

Тази статия е за селото в Драмско. За селото в България вижте Ресилово. За селото във Воденско вижте Русилово.
Ресилово
Χαριτωμένη
— село —
Гърция
41.1667° с. ш. 23.8511° и. д.
Ресилово
Източна Македония и Тракия
41.1667° с. ш. 23.8511° и. д.
Ресилово
Драмско
41.1667° с. ш. 23.8511° и. д.
Ресилово
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемПросечен
Географска областЗъхна
Надм. височина300 m
Население246 души (2021 г.)

Ресѝлово (на гръцки: Χαριτωμένη, Харитомени, до 1927 година Ρεσίλοβο, Ресилово[1]) е село в Гърция, дем Просечен.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 300 m надморска височина[2] в Драмското поле в източното подножието на Сминица, южно от Карлъково (Микрополи).

История

[редактиране | редактиране на кода]

Етимология

[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е по личното име *Ресил от личното име Ресо и -ил, развито от реса, myriophillum spicatum, сравнимо например с местното име Брезиловец от бреза, личното име Кацилов от каца и подобни. Сравними са селищните имена Русилово, Воденско, и Ресилово, Дупнишко.[3]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Зъхна от 1659 – 1660 година селото е отбелязано като Ресилова, с 57 джизие ханета (домакинства).[4]

През XX век Ресилово е село, числящо се към Зъхненската каза на Серския санджак. Църквата „Свети Георги“ е от 1847 година.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол през 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Расилова (Rassilova) е показано като село със 137 домакинства и 180 жители мюсюлмани и 200 българи.[6] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Ресилова като село с 43 български къщи.[7] В 1893 година Атанас Шопов пише че в Русилово „говоримият език на българите е турският“.[8] Според Георги Стрезов към 1891 Росилово е гръцко село.[9]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век Росилово има 350 жители турци мюсюлмани и 500 турци християни.[10]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Русилово (Roussilovo) има 240 гагаузи.[11]

Според Йордан Н. Иванов Ресилово е било населено от гагаузи и малко българи.[3]

По време на Балканската война един човек от Ресилово се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение.[12]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е освободено от части на българската армия, но остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. През 1916 – 1918 година е под българско управление. Данни от март 1918 година сочат 193 жители и 49 къщи.[13]

В 1923 година мюсюлманските му жители по силата на Лозанския договор са изселени в Турция и на тяхно място са заселени 191 семейства с 540 души гърци бежанци от Турция.[2] Според преброяването от 1928 година селото е смесено със 121 бежански семейства и 496 души.[14] В 1927 година името на селото е сменено на Харитомени.[2]

През 60-те години започва усилена миграция към големите градове.[2]

Населението произвежда тютюн, жито и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Ресилово на 13 януари 1969 година
Име Име Ново име Ново име[15] Описание
Бахчелик[16] Μπαξελίκι Кипи Κήποι местност на С от Ресилово[16]
Беляна[16] Μπελιάνα Аспротопос Άσπρότοπος местност на СИ от Ресилово[16]
Орта баир Όρτά Μπαΐρ Месокорифи Μεσοκορυφή връх на Ю от Ресилово[16]
Бат баир[16] Μπάτ Μπαΐρ Витос Βυθός връх на Ю от Ресилово[16]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 667[2] 663[2] 799[2] 1181[2] 964[2] 1030[2] 605[2] 561[2] 394[2] 607 291 246

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Ресилово
  • Васил Ичов Чоманов (1877 – 1913), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 7 кумановска дружива, загинал в Междусъюзническата война на 10 юли 1913 година при Царево село[17]
  • Димитър Ресиловски, български революционер, четник при Филип войвода
  • Иван Самарджиев, български революционер, четник при Филип войвода
  • Петър Белювски, български революционер, четник при Филип войвода

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Πανδέκτης - Μετονομασίες
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 191. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 183.
  4. ↑ Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, с. 291.
  5. ↑ Ιστορία Πλεύνας-Πετρούσας. Η Παλαιά Εκκλησία Πλεύνας και άλλες 32 Μεταβυζαντινές Εκκλησίες στο Νομό Δράμας // Τα Νέα της Πετρούσας. Посетен на 16 ноември 2014.
  6. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 144 – 145.
  7. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 240 – 241. (на руски)
  8. ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 71.
  9. ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 3.
  10. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 182.
  11. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 202 – 203. (на френски)
  12. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 800 и 875.
  13. ↑ Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912-1919 година, Исторически преглед, книжка 1-2, 2009, с. 105.
  14. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  15. ↑ Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 21. (на гръцки)
  16. ↑ а б в г д е ж По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 800.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ресилово_(дем_Просечен)&oldid=12345836“.