Рецесия – Уикипедия

Рецесията може да се разглежда като период на временен спад в икономическата активност и производството ^[1], увеличаване на безработицата и други в резултат на продължителна инфлация, упадък или като специализиран термин – бавно изчезване на някои наследствени признаци в организма.

В макроикономиката понятието рецесия обикновено се свързва със спад в реалния брутен вътрешен продукт на дадена страна, или негативен икономически растеж. Според една от най-разпространените тези – рецесия настъпва, когато реалният икономически растеж е отрицателен за период по-дълъг от две последователни тримесечия.

Тежък е периодът 1973 – 1985, когато светът преживява нова икономическа криза вследствие на повишените цени на петрола от страните износителки на петрол ОПЕК (Венецуела, Иран, Ирак, Саудитска Арабия, Кувейт и др). През 1975 г. например нарастването на БВП е отрицателно в САЩ (-0,7%), във Великобритания (-0,7%), в Германия (-1,6%) и много слабо във Франция (0,2%). Последиците са очевидни: растящи трудности за предприятията, фалити и увеличаване на безработицата. Тази криза е съчетание от ограничена рецесия и известна инфлация – т. нар. стагфлация.

Една от всяка 6 рецесии се свързва с финансова криза, 1 от 4 – с цените на имотите и 1 от 3 – с борсов крах. Рецесии, които са породени от подобни финансови проблеми, водят до загуби, които са 2 – 3 пъти по-големи от други рецесии.

• Икономическа депресия
• Световна икономическа криза от 2008 г.