Росица Ташева – Уикипедия

Росица Ташева
българска преводачка
На церемонията на наградата „Хеликон“ '2010, 9 декември 2010
На церемонията на наградата „Хеликон“ '2010, 9 декември 2010
Родена
1946 г. (78 г.)
Националност България
Учила вСофийски университет
Литература
Жанровероман
Известни творби„Колкото до шотландеца“ (2010)
НаградиНаграда на Съюза на преводачите в България (1985, 1996, 2006, 2013)
„Хеликон“ (2010)

Росица Борисова Ташева е българска литературна преводачка от френски и английски език и авторка на три хумористични романа, „За дипломатите и хората“ (1998), „Домашен апокалипсис“ (2000) и „Колкото до шотландеца“ (2010). Съоснователка на издателство Колибри.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Завършила е Английската гимназия в София (1964) и френска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1972).

Превела е повече от 60 книги на автори като Оноре дьо Балзак („Модест Миньон“), Гюстав Флобер („Бувар и Пекюше“), Луи-Фердинан Селин („Пътешествие до края на нощта“), Жан Жьоне („Дневник на крадеца“, „Убиецът от Брест“), Милан Кундера („Бавно“, „Самоличност“, „Безсмъртие“, „Завети и предателства“, „Празникът на незначителността“), Емил-Мишел Чоран („Тетрадки“), Фред Варгас, Ги Гофет, Филип Джиан и други.

Росица Ташева е четирикратна носителка на Наградата на Съюза на преводачите в България (1985, 1996, 2006, 2013), лауреат е и на наградата на Министерството на културата за принос в развитието и утвърждаването на българската култура (2018). През декември 2010 г. получава наградата „Хеликон“ за книгата си „Колкото до шотландеца“.[1][2]

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]

Преводи

[редактиране | редактиране на кода]
  • Оноре дьо Балзак, „Модест Миньон“
  • Ги дьо Мопасан, „Есе за Флобер“
  • Гюстав Флобер, „Бувар и Пекюше“
  • Шамфор, „Максими и мисли“
  • Граф Дьо Бурбулон, „Български дневници“
  • Луи-Фердинан Селин, „Пътешествие до края на нощта“
  • Агота Кристоф, „Голямата тетрадка“
  • Агота Кристоф, „Доказателството“
  • Агота Кристоф, „Третата лъжа“
  • Жан Жьоне, „Дневник на крадеца“
  • Жан Жьоне, „Убиецът от Брест“
  • Сан Антонио, „На зла кучка зъл прът“
  • Сан Антонио, „Гласувайте за Берю“
  • Албер Коен, „Гвоздоед“
  • Милан Кундера, „Бавно“
  • Милан Кундера, „Самоличност“
  • Милан Кундера, „Безсмъртие“
  • Милан Кундера, „Завети и предателства“
  • Милан Кундера, „Празникът на незначителността“
  • Милан Кундера, „Една среща“
  • Пиер Дако, „Тълкуване на сънищата“
  • Мари-Франс Иригоайен, „Моралният тормоз“
  • Франсоаз Долто, „Женската сексуалност“ (в сътрудничество с Асен Чаушев)
  • Жак Саломе, „Има ли щастлива любов“
  • Франсоаз Лаланд, „Даниел или Израел“
  • Макс Рукет, „Рай зелен“
  • Дидие Ерибон, „Размисли по гей-въпроса“
  • Елизабет Бадентер, „XY на мъжката идентичност“
  • Жан-Кристоф Гранже, „Пурпурните реки“
  • Жан-Кристоф Гранже, „Полетът на щъркелите“
  • Емил-Мишел Чоран, „Тетрадки“
  • Фред Варгас, „Бягай и не бързай да се връщаш“
  • Фред Варгас, „Ветровете на Нептун“
  • Фред Варгас, „Във вечната гора“
  • Фред Варгас, „Човекът със сините кръгове“
  • Фред Варгас, „Едно незнайно място“
  • Фред Варгас, „Преобърнатият човек“
  • Д-р Пиер Дюкан, „Как да отслабнем завинаги“
  • Д-р Пиер Дюкан, „Чудото на овесените трици“
  • Ги Гофет, „С лято около шията“
  • Пиер Меро, „Бозайници“
  • Филип Джиан, „Нечистота“
  • Жил Розие, „Любов без съпротива“
  • Андре Конт-Спонвил, „Духът на атеизма“
  • Ги Корно, „Най-доброто в нас“
  • Люк Фери, „Да се научим да живеем“
  • Люк Фери, „Трансхуманитарната революция“
  • Морис Метерлинк, „Разумът на цветята“
  • Симон дьо Бовоар, „Мандарините“
  • Симон дьо Бовоар, „Кръвта на другите“
  • Виржини Депант, „Миниапокалипсис“
  • Делфин дьо Виган, „Силна е нощта“
  • Делфин дьо Виган, „По действителен случай“
  • Делфин дьо Виган, „Но и аз“
  • Депфин дьо Виган, "Звездните деца"
  • Жоел Дикер, „Истината за случая Хари Куебърт“
  • Пиер Льометр, „Ще се видим там горе“
  • Пиер Льометр, „Цветовете на пожара“
  • Пиер Льометр, "Огледалото на нашите злочестини+
  • Еманюел Карер, „Царството“
  • Еманюел Карер, „Лимонов“
  • Алис Ферне, „Вечност“
  • Жак Саломе, „Ако се слушах, щях да се чуя“
  • Оливие Бурдо, „В очакване на Боджангълс“
  • Елица Георгиева, „Космонавтите само минават“
  • Венсан Винел, „Да излезеш от сянката“
  • Марсел Пруст, „Една любов на Суан“
  • Фредерик Льоноар, „Утешението на ангела“
  • Жером Лубри, „Тайните убежища“
  • Ерве Льо Телие, „Аномалията“
  • Еманюел Карер, „Йога“
  • Ан Шютценбергер, "Синдромът на предците"
  • Ан Анслен Шютценбергер, "Психогенеалогия"
  • Жан-Кристоф Рюфен "Адам отпреди грехопадението"
  • Лоран Гунел "Пробуждането"
  • Брижит Жиро, "Живей бързо"
  • Фредерик Бегбеде, "Изповедта на един назадничав хетеросексуален мъж"
  • Джеф Шинкер, "Саботаж"

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ „Скрита фаворитка спечели „Хеликон“ Архив на оригинала от 2021-11-23 в Wayback Machine., в-к „Сега“, 11 декември 2010 г.
  2. ↑ „Росица Ташева: Последният ни премиер е най-екзотичният екземпляр от Освобождението насам“, интервю на Аглика Георгиева, в-к „Новинар“, 30 декември 2010 г.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Росица_Ташева&oldid=12409987“.