Ротацизъм – Уикипедия

Ротацизъм е събирателно наименование на езикови явления, свързани с употребата на съгласния звук „р“. Във фонетиката означава превръщването на друг съгласен звук в „р“. Понятието е наречено на името на гръцката буква „ро“ (р).

В индоевропейските езици, ротацизмът се наблюдава сравнително често.

В южните диалекти на албанския n преминава в r.

• Valona (от латинското Avlona) става Vlora (гр. Вльора)

• В холандски език: vriezen – gevroren
• В английски език: was – were (от германското was – wēzun), lose vs forlorn (от германското liusana – luzenaz)
• В някои немски диалекти (в Мекленбург и Хесен), d между гласни преминава често в r: Borrem – Boden „под“

В латински език s преминава в r.

• flos (им.) – florem (вин.)
• genus (им.) – generis (род.)
• corroborare – robustus (глагол от conrobosare)
• de iure – iustus
• ero – est

В неаполитанския диалект d преминава в r:

• medesimo – meresemo
• diaspora – riaspro

В по-редки случаи l преминава в r:

• albero – arvero
• ultimo – urdemo

В португалски l е преминало в r:

• obrigado < obligado
• praça < plaza

В румънски l и n между гласни преминават в r:

• caelum > cer
• sole > soare
• monumentum > mormint
• fenestra > fereastră

В славянските езици ротацизмът е рядко срещано явление.

В словенски ротацизмът се изразява в промяната на ž в r:

• moreš < можешь
• kdor < кътоже

Ротацизмът в словенския се наблюдава в писмени паметници от 10 век.

Особено значение за изучаването и възстановяването на тюркския праезик е следното явление. На звука z в древнотюркски и в останалите тюркски езици съответства звук r в чувашки и в думи от прабългарски, запазени в българския език.

Пример за това дава следното сравнение:

Според теорията на „зетацистите“ (Рамщед, Рясянен, Менгес, Илич-Свитич и др.) в тюркския праезик са съществували два вида r, като означеното от тях като r₂ се слива с обикновеното r в западните тюркски (огурски) езици (прабългарски, чувашки), а преминава в z във всички останали, условно наречени източни тюркски езици. Най-ранните писмени паметници на древнотюркски език, Орхонските надписи, засвидетелстват z. Гореспоменатите учени, а и някои други (Хелимски, Старостин) се основават на факта, че всички ранни тюркски заемки в монголските езици показват наличие на r, вместо z, напр. тюрк. ikkiz > монг. ikere „близнаци“. Същото се отнася и за тюркски заемки в унгарския език, които може би са проникнали през прабългарски.

Други учени, т. нар. „ротацисти“ (Гомбоч, Немет, Щербак, Рона-Таш, Яхунен) поддържат противоположното мнение, че изходният звук е z и че фонетичната промяна е настъпила само в огурските езици. Тя обаче не може да обясни как попадат тюркски заемки с r в монголските или самоедските езици в Северен Сибир. Това би означавало езикови малцинства (чуваши или прабългари) да се движат сред преобладаващо z-говорещо население на огромна територия и да налагат своето произношение на чужди езикови групи, което не съответства на историческите данни.

• Древнотюркски език
• Прабългарски ротацизъм
• Ламбдаизъм
• Прабългарски ламбдаизъм
• Прабългарски език
• Чувашки език

• Е. Хелимски. Происхождение чередования R–Z и дилемма „ротацизма–зетацизма“. С.Т. 1986, бр. 2. стр.40 – 50.
• В. Егоров. Современный чувашский литературный язык в сравнительно-историческом освещении. Чебоксари, 1971.
• Р. Федотов. Чувашский язык в семье алтайских языков. Чебоксари, 1980.