Рудник – Уикипедия

Рудникът (или мина) е място, където е организирано добиването на полезни изкопаеми (метали, минерали, каменни въглища и др.). Добиваният продукт е главно във вид на руда, каменни въглища или нерудни изкопаеми под формата на земно-скална маса, подлагана на последваща допълнителна обработка за извличане на необходимите минерали или изкопаеми суровини за промишлени нужди. Синоними на термина са чуждите заемки „мина“ и „шахта“ (за подземен добив).

• За най-стар в света се счита рудникът Нгвеня („Лъвската пещера“) в Есватини, северозападно от столицата Мбабане. С помощта на радиовъглеродно датиране чрез измерване концентрацията на ${\displaystyle {}_{6}^{14}{\textrm {C}}}$ е установено, че възрастта му е около 43 000 години. Хората от палеолита са добивали в него хематит за производство на червеникавия охрен пигмент.^[1][2]
• Най-големият^[3]открит меден рудник е Чукикамата (Chuquicamata) в пустинята Атакама в Чили, Южна Америка.
• Най-голямата диамантена мина се нарича Орапа, което ще рече „Лъвско леговище“. Намира се в едноименния град Орапа, Ботсвана. Произвежда 11 милиона карата ^[4] (2200 kg) диаманти годишно.

В зависимост от способа на добив на рудата съществуват 2 вида рудници:

• открит рудник,
• подземен рудник.

В зависимост от добиваното полезно изкопаемо рудниците се наричат по името му:

• железен рудник – за добив на желязна руда,
• меден рудник – за добив на медна руда,
• уранов рудник – за добив на уранова руда,
• бокситов рудник – за добив на боксити,
• солен рудник – за добив на сол и др.

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Рудник.