Рудолф Абел – Уикипедия

Рудолф Абел
	Рудолф Абел
съветски разузнавач
Роден	11 юли 1903 г. Нюкасъл на Тайн, Великобритания
Починал	15 ноември 1971 г. (68 г.) Москва, СССР
Погребан	Ново Донско гробище, Русия
Псевдоним	Andrew Kayotis; Emil Robert Goldfus; Martin Collins; Robert Callan; MARK; ALEГ; ARACH
Награди	Червено знаме; Орден „Ленин“; Червено знаме на труда (СССР); Червена звезда
	Рудолф Абел в Общомедия

Рудолф Иванович Абел (на руски: Рудольф Иванович Абель) е името, което възприема при залавянето си и с което остава известен до края на живота си съветският разузнавач Уилям Генрихович Фишер (на руски: Вильям „Вилли“ Генрихович Фишер) (11 юли 1903 – 15 ноември 1971)^[1]. Той е съветски шпионин в САЩ и от 1947 г. до залавянето му през 1957 г. живее в Ню Йорк под прикритието на художник на име Емил Голдфус. Макар че от КГБ узнават за предателството на член на неговата шпионска мрежа и го предупреждават, той отказва да замине за Москва. Когато е арестуван от агенти на ФБР Фишер дава името Рудолф Абел, за да даде сигнал в Москва, че няма намерение да сътрудничи на американците. Истинският Рудолф Абел (1900 – 1955) е негов приятел и колега от КГБ, но по това време е вече починал^[2].

Фишер се ражда в семейство на руски имигранти от руски и немски произход в Обединеното кралство. Родителите му са активисти в революционното движение, които пристигат в Англия през 1901 година. Баща му Генрих Фишер е активист на Коминтерна. През 1920 година синът Вили Фишер се премества в Русия и служи в армията, преди да премине на служба като радист в съветското разузнаване в края на 1920-те и началото на 1930-те години. По-късно служи като инструктор, а по време на Втората световна война се включва в разузнавателни операции срещу германците. След войната постъпва в КГБ и е изпратен в САЩ, където под чужда самоличност ръководи съветска шпионска мрежа, базирана в Ню Йорк.

През 1957 г. американският федерален съд в Ню Йорк осъжда Фишер на 30 години затвор по три обвинения в заговор като съветски шпионин. Той излежава само четири години от присъдата, след което през 1962 година е разменен в Берлин за сваления и заловен на 1 май 1960 г. американски пилот на U2 Франсис Пауърс^[3]. При завръщането си в Съветския съюз, Рудолф Абел е посрещнат като герой, но без голяма публичност. В последвалите години изнася доклади и лекции за своята мисия, която представя като триумф, по случайност прекратен от едно предателство. Абел до края на живота си служи като пример за майсторство и успех на шпионските операции на КГБ, но според Василий Митрохин реално няма големи успехи в дейността си. Истинският Вили Фишер все повече се разочарова от ситуацията си. Когато един приятел го пита с какво се занимава, отговорът е: „Аз съм музеен експонат“^[4]

Умира през 1971 г. на възраст 68 години.

Източници

↑ Большая Российская энциклопедия: В 30 т. / Председатель науч.-ред. совета Ю. С. Осипов. Отв. ред С. Л. Кравец. Т. 1. А – Анкетирование. – М.: Большая Российская энциклопедия, 2005. – 766 с.: ил.: карт.
↑ Кой сте вие, Рудолф Абел?
↑ Николай Долгополов. Абель-Фишер. ЖЗЛ, выпуск 1513, Москва, Молодая гвардия, 2011 ISBN 978-5-235-03448-8
↑ Андрю, Кристофър, Василий Митрохин. Тайната история на КГБ или Архивът на Митрохин. София, Прозорец & Труд, 2001. ISBN 954-733-224-4. с. 202.

Тази статия, свързана с военно дело, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

Тази статия, свързана с Русия, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[1] Большая Российская энциклопедия: В 30 т. / Председатель науч.-ред. совета Ю. С. Осипов. Отв. ред С. Л. Кравец. Т. 1. А – Анкетирование. – М.: Большая Российская энциклопедия, 2005. – 766 с.: ил.: карт.

[2] Кой сте вие, Рудолф Абел?

[3] Николай Долгополов. Абель-Фишер. ЖЗЛ, выпуск 1513, Москва, Молодая гвардия, 2011 ISBN 978-5-235-03448-8

[4] Андрю, Кристофър, Василий Митрохин. Тайната история на КГБ или Архивът на Митрохин. София, Прозорец & Труд, 2001. ISBN 954-733-224-4. с. 202.

[1]

[2]

[3]

[4]