Руец – Уикипедия

Руец
България
43.2149° с. ш. 26.6245° и. д.
Руец
Област Търговище
43.2149° с. ш. 26.6245° и. д.
Руец
Общи данни
Население1185 души[1] (15 март 2024 г.)
70 души/km²
Землище16,933 km²
Надм. височина245 m
Пощ. код7744
Тел. код06024
МПС кодТ
ЕКАТТЕ63241
Администрация
ДържаваБългария
ОбластТърговище
Община
   кмет
Търговище
Дарин Димитров
(ГЕРБ; 2015)
Кметство
   кмет
Ибрям Садулов (ДПС)
4-ти селскостопански културен и национален събор, 28 – 29 август 1938 г., гр. Варна. Парад на участниците в събора по ул. Княз Борис І. На преден план са представителите на община Руец.

Ру̀ец[2] е село в Североизточна България. То се намира в община Търговище, област Търговище.

Археологическите изследвания на Хенриета Тодорова върху материалната култура „Овчарово“ се основават и на открититет в землището на Руец три поселения от древността. Първото от тях е селищна могила от халколита, наричана днес Калайджи дере. Тя е с диаметър 60 м и височина 6 – 7 м, като е разположена на 2,5 км югозападно от селото, на брега на приток на река Врана. Вторият обект е селище от ранния неолит, наричано Руец 1. То е разположено върху платото южно от селото и от чашата на язовир Руец. Третият обект е селище от ранния неолит, наричано днес Руец 2 и разположено южно от селото, върху платото над селищната могила Калайджи дере.[3]

От всички регистрирани находки в Търговищко най-голям е броят на тези от периода на античността. В могилно погребение край Руец са открити находки, съдържащи тракийско въоръжение – бронзова ризница, шлем, меч, железни стрели.[4]

Настоящото село е основано през 16 век от т. нар. юруци, тоест пастири, както по това време в Османската империя са наричали мюсюлманите от нетурски произход. Първоначално се е намирало на около километър южно от настоящото село. В края на 19 и началото на 20 век населението бързо нараства поради заселването на много български родове, бежанци от Одринска Тракия, както и преселници от Дряновския и Габровския Балкан. През 30-те години на 20 век е преименувано от първоначалното му име Юруклери на село Христо Ботев, което име носи няколко години, след което приема настоящото си име.

Около селото има редица доказателства за човешко присъствие от хилядолетия. Многобройни са тракийските могили, като някои от намерените в тях предмети са изложени в Националния исторически музей. В землището на селото има и три селищни могили, останки от манастир от второто българско царство, както и теке на ислямски светец. Първата история на селото е написана от Кънчо Стоянов, дългогодишен читалищен деятел и зам. кмет на селото.

Численост на населението според преброяванията през годините:[5][6]

Година на
преброяване
Численост
19341345
19461215
19561155
19651200
19751160
19851141
19921010
20011031
2011717
2021485
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]

Численост Дял (в %)
Общо 717 100.00
Българи 175 24.40
Турци 518 72.24
Цигани
Други
Не се самоопределят 19 2.64
Неотговорили 2 0.27
  1. www.grao.bg
  2. Енциклопедия България, т. 5, стр. 831, 1986 г., БАН
  3. Светлана Венелинова, РАЗВИТИЕ НА СЕЛИЩНАТА СИСТЕМА ПРЕЗ ПРАИСТОРИЧЕСКАТА ЕПОХА ПО ГОРНОТО И СРЕДНОТО ТЕЧЕНИЕ НА РЕКА ГОЛЯМА КАМЧИЯ // Архивиран от оригинала на 2018-12-20. Посетен на 2021-02-17.
  4. Станимир Стойчев, Стефан Петров Иванов, ВЪРХОВЕ ЗА КОПИЯ ОТ ФОНДА НА ИМ ТЪРГОВИЩЕ IV–III в. пр.н.е.–V в. сл.н.е.
  5. „Справка за населението на село Руец, община Търговище, област Търговище, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 2 декември 2018.
  6. „The population of all towns and villages in Targovishte Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 2 декември 2018. (на английски)
  7. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 2 декември 2018. (на английски)