Рупките – Уикипедия
Рупките | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 284 души[1] (15 март 2024 г.) 9,03 души/km² |
Землище | 31,466 km² |
Надм. височина | 250 m |
Пощ. код | 6251 |
Тел. код | 041356 |
МПС код | СТ |
ЕКАТТЕ | 63344 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Стара Загора |
Община – кмет | Чирпан Ивайло Крачолов (ГЕРБ, СДС, ПДСД, ВМРО-БНД, Бъдеще за родината, Левицата!; 2019) |
Рупките в Общомедия |
Рупките е село в Южна България. То се намира в община Чирпан, област Стара Загора.
География
[редактиране | редактиране на кода]Отстои на 7 км северно от град Чирпан, на близо 42 км югозападно от областния град Стара Загора, на 66 км североизточно от град Пловдив и на 196 км от столицата София.
Постоянен автобусен транспорт го свързва с град Чирпан.
Разположено е на 214 м надморска височина. Постоянното население е около 370 жители.
Селото разполага с кметство, православен храм „Св. Константин и Елена“ и читалище. Има кабелна телевизия, интернет и покритие на всички мобилни оператори. Най-близката болница, общопрактикуващи лекари и учебни заведения се намират в град Чирпан.
Село Рупките според природните и историческите си дадености, е подходящо място за любителите на селски и културен туризъм.
История
[редактиране | редактиране на кода]Край селото е разкрита антична крепост, изградена през III век пр. Хр. и обикновено идентифицирана с известната от писмени източници по-късна римска пътна станция Карасура на пътя Виа Милитарис.[2] Тя се намира на няколко километра източно от селото в посока на село Свобода. Основната ѝ (северна) част е посторена върху праисторическа селищна могила. През средновековието там израства град, обхващащ и територии извън античните крепостни стени. В близост до нея днес минава трасето на автомагистрала „Тракия“. На нейната територия са провеждани дългогодишни археологически проучвания (от 1981 г.) от смесен немско-български екип, които вече са прекратени. Материалите от разкопките се намират във фондовете на Исторически музей – гр. Чирпан, а публикуваните резултати от тези проучвания са главно на немски език в томовете „KARASURA“.
При разкопките на крепостта са открити две късноантични църкви. Първата е в североизточната част на крепостта и е строена през IV век и възстановена, вероятно след земетресение, през VI век, а през IX век върху нея е построена по-малка църква с гробище около нея. Втората църква е от същия период, като при строежа ѝ са използвани умишлено повредени по-стари релефи на Тракийски конник.[2]
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Празник на селото – всяка последна събота на месец август.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Стоян Заимов (1853 – 1932), български революционер, апостол на Априлското въстание
- Нуни Нанев (1908 – 1993), оперен певец тенор
- Желязко Желязков (1926 – 2017), български офицер, генерал-лейтенант
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
- ↑ www.grao.bg
- ↑ а б Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 57 – 58.