Сангха – Уикипедия

Сангха (бел. изговаря се Санга) (санскрит – събрание, множество) е название на практикуващите методите на Буда, независимо от школата. В Тхеравада традицията се има предвид общността на напълно посветените монаси, които са получили външните или пратимокша обети – 254 за монасите и 350 за монахините. Калу Ринпоче ги определя като „всички, които практикуват и предават думите и преживяването на Дхарма. В зависимост от степента на реализация на членовете си Сангхата бива Благородна и Обикновена. Благородната сангха се състои от тези, които са свободни от самсара и са достигнали стабилност на ума, която може да бъде опора за останалите. Обикновената Сангха се състои от всички останали практикуващи, които са взели решение да практикуват Будистката Дхарма и да подкрепят другите според капацитета и възможностите си. Двете заедно образуват т. нар. „рядко срещана Върховна Сангха“. Заедно с Буда и Дхарма Сангхата е една от „Трите Редки и Скъпоценни“ и е неотменима част от Будисткото Убежище. Също така понякога се говори за четириделната Сангха, която включва монасите, монахините, миряните и мирянките.

Литература

Зегерс, Манфред. Термины Буддизма. Санкт Петербург, Алмазный Путь, 2006. ISBN 5-88882-018-0. с. 172. (на руски) Архив на оригинала от 2010-08-14 в Wayback Machine.
Калу Ринпоче. Пътят на Буда според Тибетската традиция. България, Шамбала ЕООД, 1997. ISBN 954-8126-95-8. с. 424. Архив на оригинала от 2013-08-15 в Wayback Machine.

Нидал, Оле. Как стоят нещата: жив подход към Будизма за съвременния свят (The way things are: a living approach to Buddhism for today's world). България, Асоциация Диамантен Път, 2002. ISBN 954-90610-2-7. с. 96.