Саракина (планина в Южно Костурско) – Уикипедия
- Тази статия е за планината южно от Костурското езеро. За тази западно от езерото вижте Саракина (планина в Централно Костурско). За други значения на Габер вижте Габер.
Саракина Σαρακήνα | |
Чуриловският манастир | |
Общи данни | |
---|---|
Местоположение | Гърция |
Част от | Синяк |
Най-висок връх | Айдонакос |
Надм. височина | 1383 m |
Саракина[1] или Габер[2] (на гръцки: Σαρακήνα, Γάβρος) е ниска планина в Костурско, Западна Македония, Гърция.[3]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Планината е разположена в източната част на Костурско, над югоизточния бряг на Костурското езеро и град Костур, които са на 620 m надморска височина. Има посока север-юг и се простира от село Горенци (Корисос) на 750 m на север до Богатско (Вогацико) на 800 m на юг.[3] На запад граничи с долината на Гьоле,[4] чрез която граничи с Хрупищкото поле на запад и планината Диминик на северозапад.[5] На североизток седло след Голема (1182 m) и Малка Саракина (1240 m) и долината на река Порос, приток на Бистрица (Алиакмонас), я отделя от планината Мурик (Мурики).[3]
Име
[редактиране | редактиране на кода]Планината е анонимна и в гръцки и в български източници и е наричана с имената на някой от върховете.[3] Георги Христов от Шкрапари нарича цялата планина Саракина по името на връх Саракина в източната ѝ част.[6] Саракина я нарича и Васил Кънчов в „Македония. Етнография и статистика“.[7] Лев Адамов от Горенци я нарича Габер, по името на върха в северозападния ѝ край, югозападно над Горенци: „Разположено е на полите на едно от разклоненията на Пинд-планина, наречен Габер. Южно и западно от този Габер няма никакво българско население.“[2] На картата на австро-унгарския генерален щаб в планината са отбелязани върховете Габер (Gaber) и Ежово (Ežovo).[8] Никос Незис я нарича Корисос (Κορησός) по новото име на най-високия ѝ връх, наричан преди Айдонакос (Αηδονάκος), 1383 m.[3]
Планината е гола и скалиста.[4] Скалите са доломитови варовици.[3] Изкачването до върха може да стане от село Горенци на 730 m за около 3 часа или от Чуриловския манастир на 1030 m за около 2 часа.[3]
Име | Име | Височина | Местоположение |
---|---|---|---|
Айдонакос | Αηδονάκος, Κορησός | 1383 m[3] | южно над Горенци (Корисос) |
Габер | Γάβρος | 1060 – 900 m[3] | югозападно над Горенци (Корисос) |
Гуфа | Γκούφα, Κούφια | 1282 m[3] | източно над Костараджа (Костарази) |
Джорджуло | Τζόρτζουλο, Παλιόκαστρο | 1045 m[3] | североизточно над Ново Костараджа (Нео Костарази) и югозападно от Костараджа (Палео Костарази) |
Малка Саракина | Μικρή Σαρακίνα | 1240 m[3] | южно от Милия, северозападно над Лошница (Гермас) |
Микро Вуно | Μικρό Βουνό | 804 m[3] | източно над Слимнища (Милица) |
Милия | Μηλιά | 1235 m[3] | южно от Голема Саракина и северно от Малка Саракина |
Пиргос | Πύργος | 1170 m[3] | югозападно над Богатско (Вогацико) |
Прения | Πρενιά | 1210 m[3] | североизточно над Костараджа (Костарази) |
Профитис Илияс | Προφήτης Ηλίας, Βογατσικού Κορυφή, Βογατσικό | 1361 m[3] | югоизточно над Богатско (Вогацико) |
Профитис Илияс | Προφήτης Ηλίας | 1220 m[3] | източно над Костараджа (Костарази) |
Саракина | Σαρακίνα, Μεγάλη Σαρακίνα | 1182 m[3] | източно от Айдонакос, южно над Чуриловския манастир |
Скала | Σκάλα | 1133 m[3] | северно над Костараджа (Костарази) |
Ставрос | Σταυρός | 1068 m[3] | източно над Слимнища (Милица) |
Цотра | Τσότρα | 1260 m[3] | югоизточно над Богатско (Вогацико) |
Чука | Τσούκα, Κορυφή | 1166 m[3] | западно над Лошница (Гермас) |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 9, 10, 22.
- ↑ а б Адамов, Лев. История на с. Горенци, Костурско (Македония). София, Издава Библиотека Струмски, 2014. ISBN 978-619-7212-06-8. с. 1.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 411. (на гръцки)
- ↑ а б Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 22.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 18.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 9.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 27, 79.
- ↑ Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)
|