Саруман – Уикипедия

За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

Саруман
герой на Дж. Р. Р. Толкин от Властелинът на пръстените
Характеристики
Вид / Раса	вълшебник

Саруман или Саруман Белият е измислен герой от фантастичния роман на Дж. Р. Р. Толкин „Властелинът на пръстените“. Той е вълшебник и заедно със Гандалф, Радагаст Кафявия и Сините Вълшебници е един от петимата истари, изпратени да се противопоставят на Мрачния владетел Саурон в битката за Средната земя. Саруман е водач на Белия съвет до разкриването на предателството му, а мястото му заема Гандалф.¹

Както немалко образи в творчеството на Толкин и този на Саруман е изключително комплексен. В него авторът разглежда едно от най-епичните личностни провали в историята за всевластните пръстени и борбата срещу Саурон.

Много често в творчеството на Толкин посветено на Средната земя се срещат няколко думи или имена, определящи едно и също нещо. Това възниква съвсем естествено поради многообразието от раси и култури в разказите за Валинор и Средната земя – валари, елфи, хора, джуджета, орки и други. Тези народи си имат собствени езици, някои дори повече от един. Така думите “магьосник” и “вълшебник” са прозвища, дадени от хората на маярите, тъй като повечето от тях не знаят нищо за произхода им. Според “Айнулиндале”, маярите, един от които е Саруман, са помощници и слуги на валарите в сътворяването на Арда. Тук думата “слуга” никога не носи негативен смисъл, какъвто носи в българският език. {{източник}}Единствената по-близка дума до английската servant може би е “служител”, но тя би била още по-неподходяща в този жанр. {{източник}} Поради липса на по-подходяща дума, преводачът на български Любомир Николов – Нарви е използвал “слуга”, а евентуалният негативен заряд на думата бързо се разсейва в хода на произведението.

Истинското име на Саруман във Валинор е Курумо и като маяр е бил помощник и слуга на Ауле. В общи линии с това се изчерпва информацията за делата му във Валинор. В сборникът “Недовършени предания“ (Unfinished Tales) става ясно, че Курумо, както и другите четирима вълшебници (общо петима), е дошъл в Средната земя около 1000 г. от Третата епоха. Пристигането им се свързва с “пробуждането” на Саурон и желанието на валарите да помогнат на всички народи в борбата срещу надигащото се зло. На съвет, свикан от Манве по този въпрос той призовава всеки валар да назове свой помощник, когото да изпрати в Средната земя. Така всеки маяр, със своите знания и мъдрост в определена област натрупани в стотици години труд, да помогне на хора, джуджета и елфи в тежката борба срещу Саурон. Като пратеници на Валинор обаче, те трябвало да надянат човешки облик и да приемат всички трудности и предизвикателства, включително изкушенията да се отклонят от мисията си заради лични цели. Дори и в такъв облик тяхната “ангелска” същност е достатъчно условие за силата и уменията им далеч над тези на хора и елфи. Въпреки това те нямали право да използват тези сили и да налагат волята си със сила или заплаха, а само със съвети и насоки. Поставени в човешки тела и изпратени в Средната земя променя до голяма степен способностите им както и възприятието им за света. Толкин пояснява, че в този си облик те нямат ясен спомен за произхода си и Валинор е далечна земя, копнежът по която остава в умовете и сърцата им. В този образ те е трябвало да изучат всичко за Средната земя, за нейните народи – техните силни и слаби страни, география, природа.

Макар и същества с по-нисък ранг, маярите притежават идентични характеристики с тези на валарите. Като жители на Валинор те са безсмъртни и могат свободно да избират формата си при определени условия. Тъй като валарите (ж.р. валиери) са различни в уменията и знанията си, към всеки от тях има по един или няколко слуги и помощници – маяри. Като маяр на Ауле, Курумо е посочен лично от него и изглежда е смятан за маяр с най-висок ранг и знания, които да бъдат от голяма полза в бората срещу Саурон.

В глава "Истарите" в "Недовършени предания" се казва, че Курумо пристига в Средната земя заедно с Айвендил (Радагаст) и Сините вълшебници около 1000 г. от Третата епоха.

За пръв път се появили в Средната земя около 1000 година на Третата епоха, ала дълго скитали в скромни одеяния като престарели, но крепки люде, скиталци и пътешественици, що сбирали знания за Средната земя и всички нейни обитатели, без да разкриват никому своите сили и замисли. Но когато сянката на Саурон почнала пак да се разраства и придобива форма, те станали по-активни, като непрестанно се мъчели да възпрат растежа на Сянката и да обяснят на елфи и люде каква заплаха ги дебне. Тогава сред човешкия род плъзнала на длъж и шир мълва за техните странствия и намесата им в редица дела; и проумели най-сетне хората, че те не умират, а си остават все същите (само малко по-състарени на вид) докато дедите и синовете човешки идвали и отминавали. Затуй, макар и да ги обичали, взели да се боят от тях, та сметнали, че ще да са от народа на елфите (с които наистина твърде често общували). "Недовършени предания", Истарите

В същата глава, при пристигането си в Средната земя той е описан като човек със величав облик, гарвановочерна коса и умения в създаването на механизми. Така получава и името си в Средната земя – Саруман. Почти 2000 години по-късно, по време на войната за пръстена, образът му е значително състарен, с изцяло бели коса и брада със съвсем тънки черни кичури около устните и ушите. Като един от истарите неговата мисия в Средната земя е да помага на всички народи в борбата със Саурон. След дълги странствания из Средната земя Саруман се установява в Гондор, където прекарва дълго време в изучаване на древните ръкописи, касаещи пръстена на Саурон. Като маяр на Ауле, Саруман притежава особени способности и бързо изучава в голяма дълбочина информацията по изковаването на всевластните пръстени. Затова е смятан за най-вещ в създаването на всевластните пръстени и бързо е избран за ръководител на Белия съвет. Колкото повече знания събирал за пръстените, толкова повече се отдалечавал от задачата си, ако и да представял този интерес като част от нея. Изоставил всичко друго, Саруман успява да изиска ключовете от кулата Ортанк от наместниците на Гондор. Издигната сред планинския пръстен Исенгард в древни времена от нуменорците, кулата Ортанк била изградена от изключително здрав черен камък, неподвластен на никакви атаки. Саруман бързо съзрял тези качества на кулата и малко по малко я превърнал в непристъпна крепост, която не напускал, освен по голямо изключение.

Още докато събира информация за всевластните пръстени у Саруман се заражда желанието да открие и използва великият пръстен. От всички слабости на това маярите да обитават човешката форма, Толкин разкрива тази на изкушението от властта като най-трудна за преодоляване. Още повече, че като маяри по произход те стоят значително “по-високо“ от обикновените хора и желанието за власт над тях е почти неизбежно. Единственият пръстен е един от най-могъщите предмети, създавани в Арда след силмарилите и притежанието му е обект на желание от много страни, освен от Саурон. Както става ясно не всеки доближил се до пръстенът е бил достатъчно мъдър и с достатъчно силна воля, за да устои на желанието да го притежава и използва. Във всеки случай, хората най-трудно устояват на това желание и това е причината наместникът на Гондор – Денетор и големият му син Боромир да желаят пръстена. Желанието им има една единствена цел и тя е да използват най-могъщото оръжие на врага срещу самия него. В този сляп порив нито един от двамата не осъзнава реалната сила на пръстена, нито неговата воля, които взети заедно неизбежно ще превърнат всяка добронамерена мисъл в желание за власт и унищожение, независимо от цената й. Гандалф, Арагорн, Галадриел и не на последно място Фарамир също преминават през това изпитание на волята си и всеки от тях успява да устои по един или друг начин. Интересна подробност е, че за един от героите в книгата – Том Бомбадил, пръстенът не представлява никакъв интерес. Нещо повече – Единственият пръстен няма никаква власт над него, дори и след като Том Бомбадил го надява на пръста си. Том Бомбадил вижда Фродо, след като е надянал пръстена, докато е невидим за всички други.

Желанието на Саруман да притежава пръстена прераства в припряно дирене, в което той хвърля огромни усилия, загърбвайки напълно задачата си в Средната земя. В Ортанк се е съхранявал един от палантирите (всевиждащи камъни), които Саруман използвал твърде наивно след като го открил из стаите на кулата. В желанието да открие информация за пръстена той попада на Саурон, който също притежава един от палантирите (по-скоро не само един). Дори и от голямо разстояние волята и силата на Саурон са били достатъчно силни, за да пречупят Саруман в този момент. В ужаса и страха си той бързо се съгласява да стане съюзник и помощник на Саурон в търсенето на пръстена. Като страхът му се поуталожил, Саруман внимателно претеглил ситуацията и осъзнал, че на този етап и без пръстена ръката на Саурон не достатъчно дълга, за да го достигне в Исенгард. Затова започнал да укрепва пръстена, който се оказал идеален за целите му. Събирането на собствена войска се оказало нелека задача и накрая Саруман бил принуден да търси съюзници сред орките и дуноземците. Това раздвижване не остава незабелязано от народите живеещи в близост до Исенгард, дори от ентите от гората Ветроклин, но никой не предполагал замислите зад тези действия. Рохиримите били твърде свободолюбив и честен народ, за да бъде подчинен в неясни замисли и Саруман не успявал да ги привлече на своя страна. Въпреки това и с помощта на Грима Змийския език, Саруман успял да постави доверен шпионин в Медуселд. Грима не само шпионирал, но и чрез Саруман оказвал пагубно влияние (макар и бавно разгърнато) върху краля на Рохан – Теоден.

За дълго време тези му деяния останали незабелязани от Белия съвет. Почти цялото внимание било съсредоточено в опазване на тайната за пръстена и откриване на начин за унищожаването му. При едно от посещенията на Гандалф в Ортанк, той забелязва голяма промяна у Саруман, който вече не бил облечен в бяло, а в непрекъснато меняща цветовете си дреха. Въпреки съмненията си Гандалф разкрива новините за откриването на Единствения пръстен, търсейки съвет от предводителя на Белия съвет. Арогантността на Саруман и увереността му, че скоро ще открие единствения пръстен се оказват твърде прибързани и той разкрива пред Гандалф истинските си намерения. Представя себе си като Саруман Многоцветния, той предлага на Гандалф съюз, в който заедно да вземат пръстена и с негова помощ да унищожат Саурон. Съюзяването му с орките, нападенията над Рохан и това над Шлемово усое, изсичането на горите и най-вече посегателството над гората Ветроклин, показват нееднозначно силата на Единствения пръстен в покваряването на всяка добра мисъл дори още преди да е открит. Макар и късно Гандалф вижда и осъзнава в какво се е превърнал Саруман, опитва да му се противопостави, но е пленен в Ортанк.

След бягството на Гандалф, Саруман разбира че, единствената му възможност е да открие пръстена преди Саурон затова започва открита и трескава кампания по издирването му. В тази мисия неосъзнато е подпомогнат от Радагаст. Птици и зверове събират сведения и шпионират без да знаят истинската цел на действията си. Една от силите на Саруман е неговият глас, както се разкрива във “Властелинът на пръстените”, глава “Гласът на Саруман”. Тази сила е многослойна – от тембъра и мелодията му, подбор на думи и интонация, до изражението на лицето. При влизането в разрушения Исенгард, Гандалф предупреждава спътниците си да се пазят от гласа му. Изглежда, че той има особено силно влияние и власт на по-слабите духом, особено над хората, както е описано в тази част от книгата. За мъдрите, със силна воля и бърза мисъл било по-лесно да открият лъжливите и подвеждащи слова. Елфите и маярите също не биха приели лекомислено подобни думи, но за обикновения човек словата на Саруман изглеждат най-мъдри и прави. Като творение на Аулe, джуджетата имат особен статут в много отношения и няма категорично мнение за влиянието на Сарумановия глас над тях. Единствено свидетелство е Гимли, който не се поддава на думите на Саруман при срещата си с него. Огромната сила на Сарумановия глас се споменава и в “Недовършени предания” където той успява да заблуди дори предводителя на назгулите – Краля чяродей от Ангмар.

След разгрома на армията му пред Шлемово усое и разбиването на укрепения Исенгард от ентите Саруман се оказва в плен на собствената си крепост, заедно със Змийския език. След победата в Шлемово усое, военачалниците на защитата му се събират около наводнената кула Ортанк призовавайки Саруман за преговори. Макар и победен, обсаден и загубил всякакви позиции Саруман остава горделив и влага цялата си останала сила в опит да склони Гандалф към съюз. Гандалф се присмива и отнема жезъла му, оставяйки го свободен да напусне кулата. Саруман, заедно с Грима, напуска кулата, предавайки ключовете и до края на войната за пръстена съдбата му остава неизвестна. Когато Фродо, Мери, Пипин и Сам се завръщат в Графството с изненада установяват подобното на военно положение въведено в родния им край. След редица премеждия и с подкрепата на всички непокварени хобити успяват да изгонят всички натрапници, за да открият че наричаният от узорпаторите главатар Шарки е самият Саруман. За много кратко време Саруман успява да промени значително облика на цялата местност, да унищожи голяма част от природните богатства, да заграби земи и присвои големи количества стока, да въведе данъци, назначи стражи и въведе голямо количество забрани и задължителности. Въпреки всички нанесени вреди Саруман е пуснат на свобода от хобитите. Докато се разминава с Фродо той опитва да го прониже с кинжал, но кинжалът се пречупва в митрилната ризница на Фродо. Въпреки желанието на всички да го убият, Фродо настоява да го оставят да си тръгне свободен и призовава Грима да се откаже от господаря си. Смаян от тази постъпка Саруман си тръгва подритвайки Грима и разкривайки пред хобитите, че той е убиецът на Лото. Тук Грима се пречупва, напада Саруман и прерязва гърлото му. Докато Фродо успее да реагира Грима е пронизан от стрела и също пада мъртъв.

Какво се случва след като Саруман загубва физическата си форма и облик не става ясно, но според описанието във “Властелинът на пръстените“ изглежда, че духът му е бил отхвърлен от Валинор и не му е било позволено да се завърне там.

Той [Саруман] ритна по лицето сгърчения Змийски език, обърна се и закрачи по пътя. Но в този миг сякаш нещо се скъса. Внезапно Змийския език се надигна, измъкна скрит нож, после изръмжа като куче и се метна на гърба на Саруман, дръпна го за косата, преряза гърлото му и с писък хукна надолу из полето. Преди Фродо да намери дар-слово, звъннаха три хобитови лъка и Змийския език рухна мъртъв.

За слисване на околните, край тялото на Саруман се сгъсти сива мъгла, бавно се издигна нависоко като дим от огън и надвисна над Хълма, очертавайки бледа забулена фигура. За момент се поколеба, загледана към Запада, ала от Запада долетя хладен вятър, силуетът се прегърби и с въздишка се разсипа в пустотата.

"Властелинът на пръстените, Глава 8 Прочистването на Графството."

В творчеството на Толкин валарите и маярите и изобщо “духовете“, които могат да избират физическата си форма, наред с предимствата наследяват и недостатъците, несъвършенствата и изкушенията на тялото (формата), което си избират. Когато те се освободят от тази форма, до голяма степен духовете се отърсват и от тези допълнителни характеристики, които са придобили. Дали Саруман, след като е напуснал физическата си форма е осъзнал собствения си провал или не, обръщайки се на запад не може да се каже.

В екранизацията на Питър Джаксън, ролята на Саруман е поверена на великият британски актьор Кристофър Лий.

п б р Властелинът на пръстените от Дж. Р. Р. Толкин Задругата на пръстена (1954) • Двете кули (1954) • Завръщането на краля (1955) Герои Фродо Бегинс • Самознай Майтапер • Мериадок Брендифук • Перегрин Тук • Гандалф • Арагорн • Леголас • Гимли • Боромир • Саурон • Саруман • Елронд • Арвен • Галадриел • Теоден • Еомер • Еовин • Денетор • Фарамир Тук • Ам-гъл • Дървобрад • Ган-бури-Ган * Музгаш Филмови адаптации Властелинът на пръстените (Ралф Бакши, 1978) • Завръщането на краля (Rankin/Bass, 1980) Властелинът на пръстените (трилогия) (Питър Джаксън) : Задругата на пръстена (2001) • Двете кули (2002) • Завръщането на краля (2003) Свързани адаптации Хобит (Питър Джаксън, 2012-2014) • Ловът за Ам-гъл (Крис Боучард, 2009) Други адаптации Радиоадаптации (1955, 1979, 1981) • Видеоигри Вижте също Преводи на Властелинът на пръстените • Властелинът на пръстените (пояснение) • Средна земя

Властелинът на пръстените

Портал „Фентъзи“