Сатяграха – Уикипедия

Сатяграха (на санскрит: संस्कृतम्ः) е неологизъм, въведен от Махатма Ганди през 1906 г. Терминът, който може да се преведе като „настояване на истината“, „душевна сила“ или „сила на истината“ (идва от satya, „истина“ и agraha, „настояване“), представлява борбата, съпротивата и гражданското неподчинение, провеждани систематично (комбинация от тактики и стратегии), с етично-политически цели и с духовно измерение.

Ганди развива сатяграха в своите кампании за постигане на независимост на Индия. Теорията за Сатяграха по-късно повлиява на Мартин Лутър Кинг, който от своя страна ръководи Движението за граждански права в Съединените щати.

При разработването на сатяграха Ганди възприема теоретичните принципи на ненасилието (ахимса), изложени в индуистките Упанишади, както и активното ненасилие и мирната съпротива, преподавани от Исус (Проповедта на планината), Лев Толстой (Божието царство е вътре във вас), Джон Ръскин (Unto This Last) и Хенри Дейвид Торо (Гражданско неподчинение).^[1]

Според „Историята на моите експерименти с истината“, автобиографията на М. Ганди, човекът сатяграха се подчинява на законите на обществото интелигентно и от собствените си желания да го прави, защото смята, че това е негов свещен дълг. Само когато човек стриктно е спазвал законите на обществото, той е в състояние да прецени дали даден закон е добър или справедлив, или дали е несправедлив или вреден. Само тогава имате право да прибегнете до гражданско неподчинение по отношение на определени закони, при точно определени обстоятелства.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Satyagraha в Уикипедия на испански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​