Сашо Борисов – Уикипедия

Сашо Борисов
Лична информация
ПрякорЧервения
Роден
Сашо Борисов Христов
22 юли 1955 г. (69 г.)
ПостЗащитник
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1970 – 1973
1973 – 1975
1975 – 1977
1977 – 1982
1982 – 1986
1986 – 1988
1988 – 1989
1989
1989
1989 – 1990
1990
1991 – 1993
1994
България Чер. знаме (Радомир)
България Велбъжд (Кюстендил)
България Миньор (Перник)
България Академик (София)
България Спартак (Варна)
България ЦСКА (София)
България Миньор (Перник)
България Септември (София)
Корк Сити
България Миньор (Перник)
Моста
Мабба
Хасково
?
?
39
94
113
49
10
?
3
38
3
52
?
(?)
(?)
(3)
(0)
(2)
(1)
(0)
(?)
(0)
(2)
(0)
(4)
(?)
Национален отбор
1983 – 1984България България13(0)
Треньор
2002 – 2006
2006 – 2008
2008 – 2010
2010 – 2011
2011 – 2012
2012 – 2013
2013
2015
2015
2015 – 2020
2020 –
Конелиано (Герман)
ДЮШ на ЦСКА
ЦСКА (София) (пом.)
ЦСКА (София)
Академик (София)
ЦСКА до 19 г.
ЦСКА (София)
ЦСКА (София)
ЦСКА (София) (пом.)
ДЮШ на ЦСКА
ДЮШ на ЦСКА (скаут)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Сашо Борисов Христов (роден на 22 юли 1955 г.) е бивш български футболист, защитник. По време на състезателната си кариера записва общо 305 мача с 6 гола в А група за отборите на Миньор (Перник), Академик (София), Спартак (Варна) и ЦСКА (София).[1] Има също 13 мача за националния отбор на България.[2]

Родом от Радомир, Борисов започва кариерата си в местния клуб Червено знаме (Радомир). Дебютира за мъжкия състав още на 15-годишна възраст през 1970 г. Докато отбива военната си служба играе за Велбъжд (Кюстендил), а през 1975 г. преминава в елитния Миньор (Перник). Дебютира официално в А група в 12-ия кръг от сезон 1975/76 при равенство 0:0 с Тракия (Пловдив). За Миньор изиграва 39 мача в първенството, в които бележи 3 гола.

През лятото на 1977 г., след като Миньор изпада от А група, Борисов преминава в Академик (София). Остава при „студентите“ общо 5 сезона. За отбора изиграва 94 мача в елитното ни първенство, както и 2 мача в Купата на УЕФА. През есента на 1981 г. е титуляр в сблъсъците на Академик срещу немския Кайзерслаутерн.[3]

През 1982 г. Борисов преминава в Спартак (Варна), където става част от една от най-силните генерации в историята на „соколите“. С отбора достига до финал за Купата на България през сезон 1982/83, който е загубен с 0:4 от ЦСКА, а също печели бронзовите медали в първенството през 1983/84. През есента на 1983 г. играе в четири мача за Спартак от турнира КНК, включително в двата двубоя срещу английския колос Манчестър Юнайтед. За Спартак изиграва общо 113 мача в А група и отбелязва 2 гола.

На 31-годишна възраст Борисов е привлечен в ЦСКА (София) от треньора Димитър Пенев. През сезон 1986/87 е твърд титуляр в състава на „армейците“, с които печели дубъл. Играе във всички 30 мача от първенството. През следващия сезон записва 19 мача с 1 гол в А група. За ЦСКА изиграва също 3 мача в евротурнирите – 1 в КЕШ и 2 в Купата на УЕФА.

През 1988 г. Борисов напуска ЦСКА и преминава в Миньор (Перник), където играе още един сезон. След това за кратко носи екипа на Септември (София). Заминава за Малта, където играе близо 4 години за Моста и Мабба, преди да сложи край на кариерата си на 39-годишна възраст през 1994 г. като футболист на Хасково.

Треньорска кариера

[редактиране | редактиране на кода]

От 2002 г. до 2006 – треньор на Конелиано (Герман), през сезон 2006 – 2007 треньор в ДЮШ на ЦСКА, от 1 юли 2007 г. е треньор на ЦСКА – Б, от август 2007 г. – треньор в ДЮШ на ЦСКА. От 5 март 2009 до 13 януари 2010 г. е помощник-треньор в ЦСКА по времето на Любослав Пенев. Старши треньор на ЦСКА през сезон 2010/11 г.

От лятото на 2011 г. става старши треньор на Академик (София). От пролетта на 2015 г. е помощник-треньор на ЦСКА (София). От 2015 г. е старши треньор в ДЮШ на ЦСКА. От средата на 2020 г. е главният скаут в ДЮШ на ЦСКА.

Спартак (Варна)
ЦСКА (София)