Свети Йоан Предтеча (Велика Лавра) – Уикипедия

„Свети Йоан Предтеча“ Σκήτη Τιμίου Προδρόμου
Кириаконът
Местоположение в Света гора40.143564, 24.383994
Вид на храма	православен скит
Страна	Гърция
Населено място	Света гора
Религия	Вселенска патриаршия
Вероизповедание	Вселенска патриаршия
Изграждане	ХIX век
Състояние	действащ мъжки скит
„Свети Йоан Предтеча“ в Общомедия

„Свети Йоан Предтеча“ (на румънски: Schitul românesc Prodromu; на гръцки: Σκήτη Τιμίου Προδρόμου Μεγίστης Λαύρας) е румънски православен общежителен скит в Атонската Света Гора, подчинен на манастира Великата Лавра и разположен на около 4 км от манастира, на 250 м надморска височина. Посветен е на Свети Йоан Кръстител. Скитът се намира под юрисдикцията на Константинополската патриаршия.

Румънският общежителен скит е основан от молдовски монаси в началото на XIX век. През 1851 г. монасите Нифонт и Нектарий купуват намиращите се на същото място килии, посветени на Свити Йоан Кръстител, в които по-рано са живели гръцки монаси от остров Хиос, и през 1856 г. с благословията на константинополския патриарх Кирил VII основават общежителен скит. Монасите започват да набират средства за строителството на скита.

Главната църква на скита е построена през 1857 г. и е осветена през 1866 г. Храмът е с дължина 30 метра и ширина 8.5 метра, с три купола. Стенописите в храма са изпълнени от румънски зографи през 1862 – 1863 г. В църквата се съхранява частици от свети мощи – на св. Йоан Кръстител, св.Йоан Златоуст, апостол Матей, св.Стефан, св. Варвара, св.Григорий Богослов, св. Модест Йерусалимски, св. св. Козма и Дамян, св.Трифон, св. Харалампий, св. Клементия, св.мъченици Мина и Виктор, кръвта на св.Димитър, част от надгробната плоча на Светата гробница, както и много стари икони, най-почитана от които е чудотворна икона на Божията Майка, пренесена от Яш.

В библиотеката на скита се съхраняват 5000 печатни книги (по голямата част от които – на румънски език) и 130 ръкописи.

Първоначално скитът е наречен Молдовски скит Продром, но след обединението на Влахия и Молдавия на 24 януари 1859 г. и създаването на Румъния, обителта променя името си като започва да се нарича Румънски скит Продром. През 1889 г., Великата лавра издава нов акт за скита, който е утвърден и от Вселенския патриарх Дионисий V. Потвърждава се, че скитът ще носи името „румънски“, че е общежителен и принадлежи към Великата лавра, както и максималния брой на живеещите в него се установява на до 60 монаси и 10 братя.

През годините скитът е разширен, построени са водопровод, музей, и болница. Сградите на скита са засегнати сериозно при земетресение през 1905 г. След 1944 г. комунистическият режим в Румъния конфискува имотите на скита в страната, като по този начин скитът остава без средства за издръжка. Помощите от Румъния се преустановяват, няма и нови монаси. Това положение започва бавно да се подобрява след 1963 г., когато по повод честванията на хиляда години от създаването на Атонската Света гора, на които присъстват всички предстоятели на източните православни църкви. Скитът отново започва да получава подкрепа от държавата, след 1976 г. пристигат и нови монаси. Възстановяването на скита започва през 1984 г.

На 11 април 2007 г., Румънският парламент приема закон, съгласно който се предвижда 250.000 € годишно за финансиране на скита от държавния бюджет чрез Министерството на културата и религиозните въпроси. Парите трябва да се използват за възстановяване и поддържане на четирите църкви и параклиси, за рекламни материали, както и за поддържане на дейността на монасите. ^[1]

В наши дни в скита живеят 25 румънски монаси.

• „Scurt îndrumător pentru pelerinii români“ (Short Guide for Romanian Pilgrims), by Romanian Skete Prodromos, C.N.I. Coresi S.A. Ed., Bucharest, 2006.
• „Sfântul Munte Athos – Grădina Maicii Domnului“ (Holy Mountain Athos – The Garden of Theotokos), 2nd edition, by monk Pimen Vlad, St. Martyr Artemios cell, Lakkoskete, Holy Mount Athos.

• Продром Архив на оригинала от 2013-12-04 в Wayback Machine.
• Скит Продром (Св. Йоан Предтеча)
• Румънският скит Свети Йоан Предтеча Архив на оригинала от 2013-04-06 в Wayback Machine.

п б р Света гора Манастири Велика лавра • Ватопед • Ивирон • Хилендар • Дионисиат • Кутлумуш • „Пантократор“ • Ксиропотам • Зограф • Дохиар • Каракал • Филотей • Симонопетра • „Свети Павел“ • Ставроникита • Ксенофонт • Григориат • Есфигмен • „Свети Пантелеймон“ • Констамонит Скитове Румънски скит „Свети Йоан Предтеча“ • „Света Анна“ • „Мала Света Анна“ • Кавсокаливия • Катунакия • Карулия • „Свети Андрей“ • „Свети Василий“ • „Свети Димитър“ • Иверски скит „Свети Йоан Предтеча“ • „Свети Пантелеймон“ • „Свети Илия“ • Нов скит • Лакоскит • „Благовещение Богородично“ • „Света Богородица Ксилургу“ • Стар Русик • Нова Тиваида • Крумица Селища Дафни • Карея Други Албанска кула • Зографска пристанищна кула;• Милопотам („Свети Евстатий“) • Милутинова кула „Свети Николай“ Зигу Дафни Карея Урануполи Велика Лавра Ватопед Ивирон Хилендар Дионисиат Кутлумуш „Пантократор“ Ксиропотам Зограф Дохиар Каракал Филотей Симонопетра „Свети Павел“ Ставроникита Ксенофонт Григориат Есфигмен „Свети Пантелеймон“ Констамонит „Свети Йоан Предтеча“ „Света Анна“ „Мала Света Анна“ Кавсокаливия Катунакия Карулия „Свети Андрей“ „Свети Димитър“ „Свети Йоан Предтеча“ „Свети Пантелеймон“ „Свети Илия“ Нов скит Лакоскит „Благовещение Богородично“ „Света Богородица Ксилургу“ Стар Русик Нова Тиваида Крумица „Свети Василий“ Милутинова кула Албанска кула Зографска пристанищна кула Легенда: – манастири на Света гора, - скитове на Света гора, - селища на Света гора, - други, - обекти извън Света гора

Портал „Македония“