Свети Спас (Велес) – Уикипедия
„Свети Спас“ „Свети Спас“ | |
Входът на храма | |
Местоположение във Велес | |
Вид на храма | православна църква |
---|---|
Страна | Северна Македония |
Населено място | Велес |
Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
Вероизповедание | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
Епархия | Повардарска |
Архиерейско наместничество | Велес |
Статут | паметник на културата |
Състояние | действащ храм |
„Свети Спас“ в Общомедия |
„Свети Спас“ (на македонска литературна норма: Свети Спас) е православна църква в град Велес, Северна Македония. Църквата е част от Повардарската епархия на Македонската православна църква[1].
Храмът е разположен на лявата страна на Вардар, в югоизточната част на града, на няколкостотин метра от последните къщи в горната част на Пърцорек – Рамина. Построен е в рида Свети Илия срещу по-голямата „Свети Пантелеймон“ на отсрещния бряг. Предполага се, че е от XIV век, вероятно от стар манастир, а е обновена в XIX век.[2] В 1837 г. пърцоречките първенци издействат позволение за два месеца да си изградят храм в южната част на града, на мястото на старата църква, и с работата на цялото население успяват бързо да изградят „Свети Спас“, осветена от владиката Игнатий Велешки. Още от самото начало богослужението в нея е наченало на славянски.[3]
Последните зографски работи са дело на прочутия велешки зограф Георги. В южния дял на църквата са гробовете на видни граждани, ктитори. В двора е гробът на възрожденеца Йордан Хаджиконстантинов Джинот. Иконата на Ной е от 1817 година. Иконата на Свети Петър и Павел датира от 1819 година. Камбанарията е изградена след 1912 година.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Црква Св. Спас - Велес, www.povardarska-eparhija.org.mk/, посетен на 25.10.2013 г.
- ↑ а б Црква Свети Спас // Општина Велес. Архивиран от оригинала на 2022-06-22. Посетен на 25 октомври 2013.
- ↑ Кънчов, Васил. Сегашното и недaвното минало на град Велес, в: Избрани произведения, т. II, Издателство Наука и изкуство, София 1970, стр. 219 - 220. Посетен на 25 октомври 2013.