French
DeutschСеверноамериканска футболна лига – Уикипедия
| Северноамериканска футболна лига | |
| North American Soccer League | |
| Държава |  САЩ |
|---|---|
| Други държави |  Канада |
| Основана | 1967 |
| Конфедерация | КОНКАКАФ |
| Брой отбори | 24 |
| Купи | Открита купа на САЩ |
| Шампион | Чикаго Стинг (последен) |
| Най-успешни | Ню Йорк Космос (5) |
| Северноамериканска футболна лига в Общомедия | |
Северноамериканската футболна лига е най-високото ниво на футбола в САЩ и Канада между 1967 и 1984 г. Пикът на нейната популярност е в края на 70-те години, когато в нея играят световни звезди като Пеле, Джорджо Киналия, Франц Бекенбауер, Йохан Кройф, Боби Мур, Джордж Бест, Герд Мюлер и др. Паралелно с футболния сезон се провежда и първенство по футзал.
История
[редактиране | редактиране на кода]Лигата възниква на 7 декември 1967 г. като обединение на Обединената футболна асоциация и Националната професионална футболна лига. В първия сезон (1968) участват 17 отбора, но предимно играят чужденци. Първата голяма звезда в лигата е Вава, който облича екипа на Сан Диего Торос. За да привлекат по-голям интерес към футбола в страната, Северноамериканската футболна лига изменя някои правила: например за победа се дават 6 точки, а за равенство – 3; от 1974 г. равните в редовното време мачове се решават след изпълнение на дузпи. Двубоите от лигата се излъчват по канал CBS, но след като през 1969 от 17 тима остават само 5, телевизионното излъчване е спряно.
В началото на 70-те години Северноамериканската лига е полупрофесионална. Интересът расте след като през 1973 г. вратарят на шампионите от Филаделфия Атомс Боб Ригби се появява на корицата на Sports Illustrated. Количеството отбори също расте и достига 15 през 1974 г. и 20 през 1975 г. Отбори като Сан Хосе Ърткуейкс, Ванкувър Уайткепс и Сиатъл Саундърс събират публика от над 10 000 души средно на мач.
Трансферът на Пеле в Ню Йорк Космос през юни 1975 г. предизвиква истинска революция. Посещаемостта на мачовете на Космос се увеличава трикратно, бразилската звезда се превръща в марков играч на Северноамериканската лига – 10 милиона души гледат дебюта на Пеле в САЩ по CBS. Ню Йорк Космос се превръща в най-успешния отбор, като за периода на съществуването си печели титлата 5 пъти. Освен Пеле екипа на нюйоркчани носят Франц Бекенбауер, Джорджо Киналия, Карлос Алберто Торес. Също през 1975 г Еузебио преминава в Торонто Близард, Питър Бонети пази за Сейнт Луис Старс.
Експанзията на Лигата продължава като Лос Анджелис Ацтекс подписва с Джордж Бест през 1976 г. През 1979 г. пък за „Актеките“ играе Йохан Кройф, а треньор на тима е Ринус Михелс. В началото на 80-те години обаче поради икономическата криза в САЩ много от клубовете губят пари и поради невъзможността да привличат големи звезди, започват да разчитат на местни футболисти. Количеството тимове обаче намалява поради банкрути и от 24 през 1980 г. достига до едва 9 през финалния си сезон през 1984 г.
Между 2011 и 2017 г. функционира Северноамериканска футболна лига, която е втора по сила във футболната пирамида на САЩ, след Мейджър Лийг Сокър.
Шампиони
[редактиране | редактиране на кода]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Aztecs Face Toros For NASL Title // The Press-Courier. August 24, 1974. с. 19. Посетен на 20 October 2016.
- ↑ През 1977 и 1978 г. Ню Йорк Космос носи името Космос
- ↑ [1] Архив на оригинала от юни 4, 2008 в Wayback Machine.
- ↑ The Year in American Soccer – 1982 // Homepages.sover.net. Архивиран от оригинала на 2015-11-28. Посетен на October 16, 2013.