Седеф – Уикипедия

Седеф по вътрешната повърхност на черупката на наутилус.

Седефът (от турската дума sedef, заимствана от арабския език[1]), или пиган, е естествено образуващ се, чрез съчетание на органични и неорганични вещества, материал, използван от някои животни.

Седефът се секретира от епителните клетки на мантийната тъкан на някои видове мекотели. При тези мекотели седефът се отлага непрекъснато на вътрешната повърхност на черупката на животното – като начин да се изглади черупката и като защита срещу паразити и дразнещи чужди частици. При мидите, когато мекотелото е нападнато от паразит или раздразнено от попаднало в него чуждо тяло (например – прашинка пясък), то започва да го покрива с последователни, концентрични слоеве седеф, в резултат на което се образува перла, наедряваща до смъртта на животното.

Изграден е от шестоъгълни плочици арагонит (кристали калциев карбонат, CaCO³), широки между 10 и 20 µm и дебели 0,5 µm, наредени в непрекъснати успоредни пластинки. Слоевете от пластинки арагонит са разделени от листове органична матрица, които се състоят от еластични биополимери (например хитин, лустрин и коприноподобни протеини). Тази комбинация от крехки плочки и тънки слоеве еластичен биополимер придава на материала якост и здравина. Друг фактор, допринасящ към това, е подреждането на плочиците по „тухлен“ маниер, със застъпване, което ограничава разпространението на напречни пукнатини.

Иризацията на седефа се дължи на това, че плочиците арагонит са с дебелина половин микрометър, което е сравнимо с дължината на вълната на видимата светлина. Това предизвиква конструктивна и деструктивна интерференция на светлина с различна дължина на вълната, което кара светлина с различни цветове да се отразява при различни ъгли на наблюдение. В много култури, красотата на иризацията се използва, при направата на бижута и при украсата на мебели и музикални инструменти.

  1. Речник на чуждите думи в българския език. Изд. Наука и изкуство, 1964, с.569