French
DeutschСекуритате – Уикипедия
| Департамент за държавна сигурност | |
| Departamentul Securității Statului | |
.svg) | |
| Информация | |
|---|---|
| Основаване | 30 август 1948 г. |
| Предходен орган | Сигуранца |
| Закриване | 30 декември 1989 г. |
| Тип | тайна полиция |
| Юрисдикция |  Румъния |
| Седалище | Букурещ |
| Служители | 11 000 (1985 г.) |
| Ръководител | Джордж Пинтили (първи) Юлиан Влад (последен) |
| Подчинени органи | Министерство на вътрешните работи (1948 – 51, 1955 – 89) Министерство на държавната сигурност (1951 – 55) |
| Департамент за държавна сигурност в Общомедия | |
Департаментът за държавна сигурност (на румънски: Departamentul Securităţii Statului), по-известен като Секурита̀те, е тайна служба на Социалистическа Румъния.
Предишната тайна служба на Румъния е наричана Държавна сигурност (на румънски: Siguranţa Statului). Основана е на 30 август 1948 г. с помощ от съветското НКВД. Службата е закритта през декември 1989 г., малко след като президентът Николае Чаушеску е свален.
Секуритате, в съотношение с румънското население, е една от най-големите специални сили в Източния блок. Тя е и една от най-бруталните. [1] Първоначалният бюджет на Секуритате от 1948 г. осигурява 4641 длъжности, от които 3549 места са заети до февруари 1949 г. До 1951 г. съставът се увеличава петкратно, а през януари 1956 г. има вече 25 468 служители.[2] При режима на Чаушеску Секуритате наема 11 000 агенти и половин милион информатори[1] за страна с население 22 милиона души към 1985 г.[3]
Структура
[редактиране | редактиране на кода]Генерална дирекция за технически операции
[редактиране | редактиране на кода]Създаден е през 1954 г. с поддръжката на съветски специалисти. Заема водещо положение в Секуритате и се занимава с всички видове телекомуникации и подслушване на учреждения и частни домове.
Дирекция за контрашпионаж
[редактиране | редактиране на кода]Провежда денонощно наблюдение на чужденци, регистрира контакти на чужденци с граждани на Румъния. Също така възпрепятства получаването на убежище на дисиденти в чуждестранните посолства.
Дирекция по затворите
[редактиране | редактиране на кода]Занимава се с управлението на румънските затвори, разпити и мъчения на затворниците.
Дирекция за вътрешна безопасност
[редактиране | редактиране на кода]Отначало се създава за контрол на Комунистическата партия на Румъния. През 1978 г. е разформирована и започва да осъщесвява контрол над други департаменти на Секуритате, подчинявайки се лично на партийния лидер Чаушеску.
Национална комисия по визи и паспорти
[редактиране | редактиране на кода]Контролира излизането на румънски граждани в чужбина. Евреи и германци получават виза при посредничество на правителството на Израел и ФРГ, които изплащат сумата от 5000 до 10000 щатски долара за всеки емигрант.
Когато законът за емиграция през 1988 г. се смекчава, 40 000 граждани на Румъния заминават за Унгария и отказват да се върнат.
Дирекция на войските за държавна сигурност
[редактиране | редактиране на кода]Има състав от 20 000 войници във военни подразделения, въоръжени и с артилерия. Войската охранява телевизионни и радиостанции и важни държавни обекти.
Дирекция на полицията
[редактиране | редактиране на кода]Осъществява контрол над органите на полицията. През 1990 г. влиза в състава на новата служба Полиция на Румъния.
Дирекция V
[редактиране | редактиране на кода]Осъществява лична охрана на официални лица и партийни лидери.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Craig S. Smith, "Eastern Europe Struggles to Purge Security Services", The New York Times, 12 декември 2006
- ↑ Cristian Troncota, "Securitatea: Începuturile" Архив на оригинала от 2007-12-12 в Wayback Machine., Magazin Istoric, 1998
- ↑ Turnock 1997, с. 15
- Crampton, R. J. Eastern Europe in the twentieth century and after. Routledge, 1997. ISBN 0415164222.
- Turnock, David. The East European economy in context: communism and transition. Routledge, 1997. ISBN 0415086264.
- Lavinia Stan, ed., Transitional Justice in Eastern Europe and the Former Soviet Union: Reckoning with the Communist Past, London: Routledge, 2009.
- Lavinia Stan and Rodica Milena Zaharia, Romania’s Intelligence Services. Bridge between the East and the West?, Problems of Post-Communism, vol. 54, no. 1 (January 2007), pp. 3 – 18.
- Lavinia Stan and Lucian Turcescu, The Devil’s Confessors: Priests, Communists, Spies and Informers, East European Politics and Societies, vol. 19, no. 4 (November 2005), pp. 655 – 685.
- Lavinia Stan, Spies, Files and Lies: Explaining the Failure of Access to Securitate Files, Communist and Post-Communist Studies, vol. 37, no. 3 (September 2004), pp. 341 – 359.
- Lavinia Stan, Moral Cleansing Romanian Style, Problems of Post-Communism, vol. 49, no. 4 (2002), pp. 52 – 62.
- Lavinia Stan, Access to Securitate Files: The Trials and Tribulations of a Romanian Law, East European Politics and Society, vol. 16, no. 1 (December 2002), pp. 55 – 90.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Romania – Ministry of Interior and Security Forces
- ((ro)) Gabriel Catalan, Mircea Stănescu, Scurtă istorie a Securităţii (Short history of the Securitate), Sfera Politicii, Nr. 109 Архив на оригинала от 2016-03-03 в Wayback Machine. (2004), pp. 38 – 53.
