Серафим Северняк – Уикипедия

Серафим Северняк
български писател
Роден	10 юли 1930 г. Горна Липница, Царство България
Починал	24 май 1988 г. (57 г.) Хавана, Куба
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Националност	България
Учил в	Софийски университет
Работил	журналист, редактор, драматург, писател
Литература
Псевдоним	Серафим Северняк
Период	1948 – 1988
Жанрове	разказ, повест, пътепис, фейлетон
Направление	социалистически реализъм

Серафим Северняк, псевдоним на Серафим Николов Серафимов, е български писател и публицист.

Серафим Северняк е роден на 10 юли 1930 г. в с. Горна Липница, Великотърновска област в семейството на учителите Никола и Марийка Серафимови. Завършва училище в Търново (1947) и Българска филология в Софийския държавен университет (1951). По време на следването си дебютира във в. „Литературен фронт“ с разказа „Син“ (1948 г.).

След завършване на висшето си образование С. Северняк работи най-често като редактор:

• заместник главен редактор на сп. „България“ (издание на БТА за чужбина, 1952 г.),
• кореспондент във в. „Литературен фронт“ (1953 – 1956 г.),
• редактор в сп. „Пламък“ (1956 – 1962 г.),
• драматург на Държавен музикален театър „Стефан Македонски“ (1962 – 1964 г.),
• драматург на Сатиричния театър в София (1964 – 1966 г.),
• главен редактор на редакция „ЛИК“ в БНТ (1966 – 1970 г.),
• първи зам.-главен редактор на в. „Литературен фронт“ (1971 – 1975 г.),
• главен редактор на сп. „Отечество“ (1975 – 1988 г.).

Има три брака, дъщери – Мила и Радослава.

Серафим Северняк умира на 24 май 1988 г. в болницата „Братя Алмехейрос“ в Хавана, Куба.

• „Стопани“ (разкази, 1952 г.),
• „Свои хора“ (разкази и фейлетони, 1954 г.),
• „Десет разказа“ (1957 г.),
• „От нашия кореспондент“ (1959 г.),
• „Златното сияние“ (есета, 1961 г.),
• „Привечер“ (разкази, 1962 г.),
• „Ракетите, спътниците и ти“ (в съавт., 1964 г.),
• „Ветрило на санталово дърво“ (разкази, 1966 г.),
• „Законът на всяка земя“ (разкази, 1967 г.),
• „Криле“ (повест, 1967 г.),
• „Между розата и лъва“ (художествени пътеписи, 1969 г.),
• „Ден днешен“. Книга за България (в съавторство с Никола Инджов, 1971 г.)
• „Охридска балада“ (повест, 1971 г.),
• „Бели грижи“ (разкази, 1972 г.),
• „Квадратна вселена“ (художествени пътеписи, 1972 г.),
• „Книга за Септември“ (документална повест, 1973 г.),
• „Филипики и пристрастие“ (есета, 1976 г.),
• „Когато розите стават звезди“ (1979 г.),
• „Изкачване на Еверест“ (есета, 1980 г.),
• „Земя, отрупана с история“ (1981 г.),
• „Чудомир“ (1983 г.),
• „Северни дърворезезби“ (есета, 1985 г.),
• „Зелено небе“ (роман, 1986 г.),
• „От Горна Липница до Монтевидео“ (1986 г.),
• „Свободният преди Освобождението. Документална книга за Васил Левски“ (1987 г.),
• „По острието на бръснача. Есета“ (1987, 1990 г.),
• „Рози сред звездите“ (1988 г.),
• „Ако ти не изгориш, ако аз не изгоря…“ (есета, 1988 г.),
• „Ветрило“ (разкази, 1990 г.) и др.

• Серафим Северняк в Литературен свят
• Борис Цветанов, „Кой и защо уби Серафим Северняка“, в. „Десант“, 22.06.2011
• Искра Ценкова, „Серафим Северняк знаел, че го пращат на смърт“^{[неработеща препратка]}, в. „Новинар“, 13 март 2004
• Никола Инджов, „Един българин по-малко“, в. „Дума“, 23 март 2013

Нормативен контрол CONOR.BG FAST GND ISNI Koninklijke LCCN NKC PLWABN IdRef VIAF WorldCat