Сергей Юран – Уикипедия

Сергей Юран
Лична информация
ПрякорРуския Танк
Роден
Сергей Николаевич Юран
11 юни 1969 г. (55 г.)
Ръст184 см
Постнападател
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1985 – 1987
1988 – 1991
1991 – 1994
1994 – 1995
1995
1996
1996 – 1997
1997 – 1998
1999
1999 – 2001
Заря Ворошиловград
Динамо Киев
Бенфика
Порто
Спартак Москва
Милуол
Фортуна Дюселдорф
Бохум
Спартак Москва
Щурм Грац
55
31
63
23
8
13
16
23
18
36
(10)
(15)
(19)
(4)
(2)
(1)
(5)
(4)
(3)
(9)
Национален отбор
1990 – 1991
1992
1992 – 1999
СССР
Общност на независимите държави ОНД
Русия
12
3
25
(2)
(0)
(5)
Треньор
2003
2004
2006
2006
2007 – 2008
2008
2009
2011 – 2012
2012 – 2013
2015
2016
Алмаз Москва
Динамо Ставропол
Дитон
ТФМК
Шинник Ярославъл
ФК Химки
Локомотив Астана
ФК Симург
Сибир Новосибирск
Балтика
Мика
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Сергей Юран в Общомедия

Сергей Юран (на руски: Серге́й Никола́евич Юра́н) е бивш руски футболист, нападател. Известен с изявите си за Динамо Киев и Бенфика, Юран е считан за един от най-талантливите футболисти от Източния блок в началото на 90-те години. Има 25 мача и 5 попадения за националния отбор на Русия, с който участва на световното първенство в САЩ през 1994 г. Треньор на Балтика Калининград.

В професионалния футбол дебютира на 16 години за местния клуб „Заря“ във Втора лига на СССР. Помага на отбора си да спечели промоция и през 1987 г. преминава в Динамо Киев. През сезон 1988 вкарва 10 гола в 11 мача за дублиращия отбор, но в мач с дубъла на Торпедо (Москва) полузащитникът на „черно-белите“ Сергей Шустиков чупи крака на Юран и Сергей се възстановява от травмата една година. Със забележителната си игра и воля на характера Юран успява да пробие в мъжкия отбор. Дебютира в първия състав през 1990 г., като за 13 мача вкарва 9 попадения, печели първенството на СССР, а през лятото на 1990 г. става европейски шампион за младежи в националния отбор до 21 години. Годината за Юран е страхотна, като на 9 октомври дебютира за националния отбор на СССР с 2 попадения в приятелски мач срещу Израел. Избран е и за футболист на годината в Украйна.

През лятото на 1991 г. Юран преминава в Бенфика. Освен него е привлечен и Василий Кулков от Спартак Москва. Още в дебютния си мач Сергей отбелязвва 4 попадения срещу шампиона на Кипър. Става голмайстор на Шампионската лига със 7 гола в 9 мача. Толкова отбелязва и в шампионата на Португалия, само че за 21 изиграни срещи. През 1993 г. печели купата на Португалия. През сезон 1993/94 резултатността на нападателя спада, но той най-накрая успява да спечели титлата на Португалия. След шампионския сезон и напускането на треньора Свен-Горан Ериксон Юран и Кулков преминават в Порто. „Драконите“ печелят първенството, а двамата руснаци стават първите чужденци, печелили титлата на Португалия в 2 поредни години в 2 различни отбора.

През есента на 1995 г. подписва със Спартак Москва, за да помогна на отбора в Шампионската лига. Червено-белите записват 6 победи в груповата фаза – рекорд, който са постигали само 5 отбора в историята на футбола. В края на сезона обаче напуска поради конфликт с ръководството. Задади бъдещата си съпруга, която живее в Лондон, Сергей преминава във втородивизионния английски Милуол. Юран губи формата си, отбелязва само 1 попадение в 13 срещи и след края на сезона е освободен. След като остава свободен агент известно време, преминава в немския Фортуна Дюселдорф. Контузия му попречва да разкрие пълния си потенциал, но все пак след добри изяви е привлечен от Бохум, с който играе в Купата на УЕФА. В края на 1998 г. е отстранен от отбора поради замесване в множество скандали.

През 1999 г. се завръща в Спартак Москва и става един от лидерите на отбора по асистенции. Като цяло, Юран не блести с играта си и в края на годината е продаден на Щурм Грац. С австрийския отбор отново играе в Шампионската лига, но прекратява кариерата си през 2001 г. поради множеството контузии.