Сингида – Уикипедия

Сингида ; на английски: Singida
— Град —
Къщичка между скалите на Сингида
Сингида -4.818611, 34.750556
Страна	Танзания
Регион	Сингида
Надм. височина	1500 m
Население	57 904 (2002 г.) души
Телефонен код	26
Сингида в Общомедия

Сингида (на английски и на суахили: Singida) е град в Централна Танзания, административен център на едноименния регион, един от най-бедните райони на страната, застрашен от суша и недостиг на храна и вода. Градът е разположен на платовидно издигнат терен на 1547 m^[1] надморска височина в Източноафриканската рифтова долина. Той е важен комуникационен възел между езерото Виктория и столицата Додома, а също и между Бурунди на запад и Дар ес Салаам на изток.^[2] Разстоянието до Дар ес Салаам е 548 km, а до столицата Додома – 188 km.^[1] Площта на общината обхваща 92 km²,^[3] а населението на града е 57 904 души според последното официално преброяване от 2002 г.^[4]

Районът е социално и икономически изостанал поради неговата отдалеченост от океана и езерата Виктория, Танганика и Малави. Има само един дъждовен сезон и през по-голямата част от времето водата е много оскъдна. Съществуват малко възможности за образование, а комуникациите са в тежко състояние.^[5]

Градът се намира в климатична зона, характерна с два сезона – сух и дъждовен. Дъждовният започва през ноември и приключва през април. Сухият обхваща всички останали месеци от май до октомври. Средното количество на валежите е малко и се движи в рамките на 500 mm до 800 mm годишно. Температурите са в границите от 15 °C до 30 °C. Най-студен е месец юли, а най-горещи са октомври и ноември. Климатът е полусух, като поради напредналото обезлесяване преобладават сухите ветрове.^[6]

През 1993 г. е изработен общ градоустройствен план на града и приет от Министерството на земята и развитието на населените места със срок до 2013 г. В него са предвидени новите терени за развитие на жилищно строителство, които с бързото нарастване на населението вече са изконсумирани и все повече излизат от рамките на предвиденото. Градът се разраства неконтролируемо по посока на главните пътища към Аруша, Шинянга, Табора и Дар ес Салаам. Жилищните сгради в Сингида са 13 613, от които 1995 са извън границите на градоустройствения план и тенденцията продължава.^[3]

Ядрото на бизнеса и търговията е съсредоточено в центъра на града, но терените тук все повече не достигат, жилищните и обществени сгради са неподдържани и в лошо състояние, пътищата са тесни и прашни поради липса на каквато и да е настилка, кръстовищата са със затруднена видимост.^[3]

Градът е основан през 1908 г. по пътя от Шинянга към Додома през град Килиматинде, намиращ се на 120 km на юг от него.^[2] Сингида е бил арабски център на търговията с роби и от онова време в него се е заселила голяма арабска диаспора. Поради тази причина ислямът в града е силно застъпен. След пристигането на християнски мисионери, тази религия постепенно успява да привлече сериозна част от населението. В града има изградена лютеранска църква.^[5]

В Сингида са изградени разнообразни хотели с различно ниво на обслужване. Един от най-посещаваните от чужденци е хотел „Stanley“, където кухнята е най-близка до европейската. Друг хотел с добра хигиена и прекрасна гледка е „Cheshi Clif“.^[7] Край брега на езерото Сингидани, на 2 km от града е изграден хотел „Country Inn“, чиято архитектура е смесица от модерни и местни влияния, а изгледът от него към езерото и планината Хананг е чудесен.^[8] В града са изградени ресторанти, голям пазар, най-голямата болница в региона, автогара и жп гара.^[9]

В Сингида има клонове на три банки – танзанийската CRDB, лицензирана от Националната банка на страната, Nepal Merchant Banking and Finance Ltd. (NMB) и National Bank of Commerce (NBC), като само последната разполага с автоматизиран банкомат.^[7]

Край града има две солени езера, които не могат да се ползват за водоснабдяване, но около тях гнездят голямо количество фламинго и други водолюбиви птици, а местността е привлекателна за разходки и отдих.^[10] Плиткото езеро Сингидани е разположено край североизточните части на града и е по-голямото от двете, а на югозапад се простира езерото Киндай, през което има прокаран път.^[11]

Според официалното преброяване от 2002 г. населението на Сингида възлиза на 57 904 души,^[4] но по неофициални данни през 2006 г. градът се обитава вече от 115 000 жители със средна семейна структура 4,7.^[12] През последните десет години показва много бърз растеж до степен, при която контролирането на застройките става много трудно, а в някои части гъстотата на населението неконтролируемо нараства.^[3] Основната част от населението в града принадлежи към етническата група нятуру.^[9]

Според изказване на регионалния комисар от юни 2011 г. в града има 2903 бездомни деца, а в целия регион те са 30 490. Някои от тях съзнателно се изоставят от родителите или настойниците си поради крайна бедност или конфликти в брака. Организацията Children and Community Centre, базирана в Сингида, осигурява храна, облекло и образование, но без подслон, на около 500 от тях.^[13]

Градът се ръководи административно от общински съвет, начело с кмет. Разделен е административно на 6 квартала – 5 градски и един със смесени функции (градско-селски):^[3]

• Муганга (Mughanga) – източен
• Мадженго (Majengo) – северозападен
• Утемини (Utemini) – западен
• Митундуруни (Mitunduruni) – североизточен
• Киндай (Kindai) – югозападен до едноименното езеро
• Мандеуа (Mandewa) – северозападен, смесен градско-селски район

Към общината спадат още районите Mtipa, Mungumaji, Mwankoko, Mtamaa, Unyambwa и Unyamikumbi.^[3]

Достъпът до здравни заведения в града е затруднен, поради скъпото обслужване, несъответстващо на доходите на населението.^[12]

В Сингида има изградена и функционира окръжна болница, която обслужва цялото население на региона. В съседни административни зони се намират и две по-малки здравни заведения, които поемат част от медицинските изследвания поради претоварване на градската болница. Това са организираните към католически мисии две здравни заведения – „Св. Елизабет" в регион Аруша и „Мвуми“ в регион Додома.^[12]

В болницата работи един хирург офталмолог, който извършва около 150 – 200 операции годишно само на катаракта. Епизодично се извършват очни прегледи в училищата, предписват се очила и лекарства при леки случаи на заболявания и се предлага операция от трихиазис на място.^[12]

Болничната сграда е в процес на реконструкция и голямо разширение. Строителството се извършва на два етапа, като първият е почти приключил. Към него спада изграждането на две нови сгради с обща разгъната площ 2910 m² – за извънболнична помощ, спешна помощ, образна диагностика, гинекология, диализа, педиатрия и администрация. През следващите етапи ще бъдат изпълнени още няколко сгради, всички с открити дворове, веранди, рампи и асансьори. В комплекса са предвидени обширни зелени площи и паркинги. Стремежът е болницата в Сингида да стане петата надрегионална болница в Танзания.^[14][15]

В града функционира центърът „Faraja“ за подпомагане на болните от СПИН с емоционална подкрепа и медицински грижи. Хората, които са били тествани в центъра и са серопозитивни могат да се възползват от подходящи начални медицински грижи и интервенции за лечение и превенция на близките им.^[16]

Грамотността между възрастното население в града не е голяма – 68% при мъжете и 59% при жените. Има изградени основни и средни училища, които са недостатъчно за бързо растящото население. Според официалната статистика в тях са записани около 70% от децата в училищна възраст. Реалната посещаемост обаче е доста по-ниска.^[10]

Основната дейност на населението в града е селското стопанство и в частност земеделието. Отглеждат се предимно житни и бобови растения.^[12] Главната култура, която се засява е соргото, на второ място е царевицата, а междуредията се уплътняват със сусам, фасул и фъстъци. Отглеждат се още просо, маниока, сладки картофи, слънчоглед, памук, лук и няколко вида бобови култури. Културите, носещи най-добри приходи са сусамът и слънчогледът.^[6][17]

Въпреки че в региона се отглеждат достатъчно суровини, промишлеността в града е слабо развита. Има няколко преработвателни предприятия, главно във връзка с отглеждането на памук и слънчоглед, които разполагат с елементарна технология и не могат до задоволят нуждите дори на градското население. Повечето от тях са частни, притежавани от местни хора или работят в партньорство с чужденци. Държавните са незначително количество.^[6] Няколко търговски организации изкупуват от региона и изнасят сусам и органичен памук за Германия. Изнася се още пчелен восък.^[17]

В региона започва изграждането на няколко открити мини за добив на злато с комбиниран ресурс от 858 000 унции. Планира се да се произвеждат по 43 000 унции годишно.^[18] Мините ще се разработват от компанията Shanta gold, като след тяхното откриване Танзания ще заеме трето място в Африка по добив на злато след РЮА и Гана.^[19]

Градът е включен към националната електрическа мрежа, прекарана от Додома към Шинянга, Муанза и Мара на север.^[6] Не всички квартали в града обаче са свързани към електрическата мрежа.^[2]

Разработен е проект за добив на вятърна енергия край града с приблизителна стойност 150 милиарда танзанийски шилинга. Строителството ще се извърши от китайска група на Dalian International Economic and Technology Cooperation и ще бъде финансирано от китайската EximBank.^[20] Това е първата по рода си станция за вятърна енергия в Танзания, от която се очаква да бъдат произведени около 50 MW електроенергия. Изграждането на съоръженията ще започне в началото на 2012 г.^[21]

Сингида е свързана с пътната мрежа на страната, но пътищата около града са в много лошо състояние. Въпреки че се намира на стратегическо място почти в центъра на Танзания и е пресечна точка на пътния транспорт, през дъждовния сезон шосетата са много трудно проходими. Пясъчните склонове около града още повече утежняват ситуацията, защото през този период е почти невъзможно да бъдат заобиколени.^[2] Градът има редовна автобусна връзка с Додома, Муанза и Аруша през сухия сезон. Пътуването обаче е твърде бавно поради некачествените пътища.^[7] Автогарата е изградена в централната част на града, а транспортът от селата до града се извършва ежедневно от обществени автобуси. Към някои селища като Илонгеро рейсове се движат и два пъти дневно. Въпреки това винаги са претоварени с хора, стоки и дори живи птици. По време на дъждовния сезон този начин на транспорт спира, поради невъзможността да се пътува по ненастланите пътища.^[10]

През последните години правителството започва преустройство на някои от пътищата, но все още достъпът до града е силно затруден.^[2] Разработен е проект на стойност 83 милиона щатски долара за реконструкция на пътя от Сингида до Минджингу през Катеш и Дареда, който се изпълнява на три етапа. Общата дължина на трасето е 223,5 km с ширина на пътното платно 6,5 m.^[22]

През града преминава железопътната линия от Муанза към Додома, която скоро е реконструирана в отсечката Сингида-Маньони. Чрез нея се решават много от транспортните проблеми на града, тъй като е проходима през цялата година.^[6] Пътуването обаче е бавно и услугата предлага само пренаселени третокласни вагони.^[7]

Най-близкото до Сингида летище се намира в град Табора на 214 km от центъра на града в западна посока.^[23] Тук има само две къси частни писти за много малки самолети.^[6]

Водоснабдяването на града става главно от сондажни кладенци, повечето от които са започнали да работят още през 1950 г. По 5 от тях се намират в Утемини, Кититимо, Унякинди, Киндай, Ухасибу и Нджуки. Общият добив на вода от сондажи възлиза на 5200 m³/ден, докато населението се нуждае от 7150 m³ дневно. Само 73% от нуждите на града са задоволени. Добивът от сондажите постепенно намалява поради общото засушаване на климата и минните дейности в близките до града райони. Според направените проучвания в Ирао и Муанкоко са открити подземни води с висок дебит – 425 m³/час при първия и 292 m³/hr при втория, които предстои да се каптират.^[24]

През 1999 започва да се изпълнява проект за водоснабдяването на града, с помощта на побратимения със Сингида австрийския град Залцбург и съфинансиран от Европейския съюз и Министерството на външните работи на Австрия. След 4 години, през 2003 г. проектът е завършен и сега питейната вода, която се доставя на населението е добре пречистена и евтина. Водата се продава в 41 павилиона из града и вече не е необходимо жените да изминават километри, за да донесат вода с неизвестно качество вкъщи. Най-големият успех, свързан с този проект е унищожаването на холерата в Сингида.^[25]

В града все още няма изградена канализационна система.^[24]

Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.