Синойкизъм – Уикипедия

Синойкизъм (на старогръцки: συνοικισμός, Synoikismos, Synoikismus) е запланувано / или наредено сливане на множество села в един град.

Синойкизмът е тясно свързан с формирането на древногръцките полиси. Понятието трябва да се разбира както в чисто физическата концентрация на населението само в едно селище, така и чисто политическото обединение на жители, които продължават да обитават разпръснати селища. Тукидид прави тази разлика, като привежда като пример Атина и Спарта. Първата е политически обединена, но не и физически до 431 г. пр.н.е., когато Перикъл прибира селското население зад крепостните стени. Спарта е полис, който никога не е напълно физически обединен и представлява според Тукидид сбор от селища, „населявани по стария гръцки начин“, което е признак на съзнателно предизвикателство – начин да се заяви, че жителите са неуязвими за атака и нямат нужда от крепостни стени, които за Тукидид са признак и гаранция за цивилизован полисен живот^[1].

Чрез синойкизъм са образувани градовете:

• Древна Атина – стои още под въпрос
• Древна Спарта
• Мегалополис
• Касопе
• Никополис – 31 пр.н.е. от Октавиан
• Олинт – 432 пр.н.е.
• Тесалоники – 315 пр.н.е. от Касандър от 26 селища

• Рим

• Peter J. Rhodes, Synoikismos. In: Der Neue Pauly (DNP). Band 11, Metzler, Stuttgart 2001, ISBN 3-476-01481-9, Sp. 1161 – 1162.
• Mogens Herman Hansen, Thomas Heine Nielsen, An inventory of archaic and classical poleis. Oxford University Press, Oxford 2004. ISBN 0-19-814099-1.
• Abbott, Frank Frost; Johnson, Allan Chester (1926). Municipal Administration in the Roman Empire. Princeton: Princeton University Press.