Исаврийска династия – Уикипедия

Тази статия не е завършена и не представлява пълната информация по темата. Тя се нуждае от вниманието на редактор с познания. Ако желаете и смятате, че имате необходимите познания, моля, допишете тази страница.

Исаврийска династия е династия, управлявала Византия в периода 717 – 802 г. Неин основател е Лъв III Исавър. При нея се заражда иконоборството.

Династията произхожда от Северна Сирия, но дълго време се смята, че тя води началото си от Исаврия – област в днешна Турция. Представители са^[1]:

• Лъв III Исавър, 717 – 741
• Константин V Копроним, 741 – 775
• Артавазд (като узурпатор при Константин V), 741 – 742
• Лъв IV Хазарски, 775 – 780
• Константин VI, 780 – 797
• Ирина Атинянката, 797 – 802

През 802 г. императрица Ирина е детронирана от трона от Никифор I Геник и начело на Византия управници, които не са членове на династията:

• Никифор I — 802–811
• Михаил I – 811 – 813
• Лъв V – 813 – 820

Основна статия: Обсада на Константинопол (718)

Първата задача на Лъв III е да се справи с арабите. През 730 г. той забранява култа към иконите. Печели едни от първите първи победи срещу арабите в Мала Азия.

При сина му Константин V империята предприема настъпление срещу арабите, а против България се организират 9 похода. Иконоборството се засилва.

При императрица Ирина иконоборството е временно спряно. Но след нея, макар и в по-смекчена форма, борбата срещу иконите е възстановена.

Тази статия, свързана с Византия, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.