Исаврийска династия – Уикипедия

Исаврийска династия е династия, управлявала Византия в периода 717 – 802 г. Неин основател е Лъв III Исавър. При нея се заражда иконоборството.

Династията произхожда от Северна Сирия, но дълго време се смята, че тя води началото си от Исаврия – област в днешна Турция. Представители са[1]:

През 802 г. императрица Ирина е детронирана от трона от Никифор I Геник и начело на Византия управници, които не са членове на династията:

  • Никифор I — 802–811
  • Михаил I – 811 – 813
  • Лъв V – 813 – 820

Основна статия: Обсада на Константинопол (718)

Първата задача на Лъв III е да се справи с арабите. През 730 г. той забранява култа към иконите. Печели едни от първите първи победи срещу арабите в Мала Азия.

При сина му Константин V империята предприема настъпление срещу арабите, а против България се организират 9 похода. Иконоборството се засилва.

При императрица Ирина иконоборството е временно спряно. Но след нея, макар и в по-смекчена форма, борбата срещу иконите е възстановена.

  1. Тъпкова-Заимова, Василка и др. Византия и византийският свят. София, Просвета, 2011. ISBN 978-954-01-2427-8. с. Приложение 2.