Исаврийска династия – Уикипедия
Тази статия не е завършена и не представлява пълната информация по темата. Тя се нуждае от вниманието на редактор с познания. |
Исаврийска династия е династия, управлявала Византия в периода 717 – 802 г. Неин основател е Лъв III Исавър. При нея се заражда иконоборството.
Императори
[редактиране | редактиране на кода]Династията произхожда от Северна Сирия, но дълго време се смята, че тя води началото си от Исаврия – област в днешна Турция. Представители са[1]:
- Лъв III Исавър, 717 – 741
- Константин V Копроним, 741 – 775
- Артавазд (като узурпатор при Константин V), 741 – 742
- Лъв IV Хазарски, 775 – 780
- Константин VI, 780 – 797
- Ирина Атинянката, 797 – 802
През 802 г. императрица Ирина е детронирана от трона от Никифор I Геник и начело на Византия управници, които не са членове на династията:
- Никифор I — 802–811
- Михаил I – 811 – 813
- Лъв V – 813 – 820
Събития
[редактиране | редактиране на кода]Основна статия: Обсада на Константинопол (718)
Първата задача на Лъв III е да се справи с арабите. През 730 г. той забранява култа към иконите. Печели едни от първите първи победи срещу арабите в Мала Азия.
При сина му Константин V империята предприема настъпление срещу арабите, а против България се организират 9 похода. Иконоборството се засилва.
При императрица Ирина иконоборството е временно спряно. Но след нея, макар и в по-смекчена форма, борбата срещу иконите е възстановена.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Тъпкова-Заимова, Василка и др. Византия и византийският свят. София, Просвета, 2011. ISBN 978-954-01-2427-8. с. Приложение 2.