Сирково – Уикипедия

Сирково
Сирково
— село —
Църква „Свети Георги“ в Сирково
Църква „Свети Георги“ в Сирково
41.5064° с. ш. 21.8886° и. д.
Сирково
Страна Северна Македония
РегионВардарски
ОбщинаРосоман
Географска областТиквеш
Надм. височина203 m
Население603 души (2002)
Пощенски код1421
Телефонен код043
Сирково в Общомедия

Сирково (на македонска литературна норма: Сирково) е село в централната част на Северна Македония, община Росоман.

Селото е разположено западно от Росоман.

В XIX век Сирково е село в нахия Неготино на Тиквешка кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото има 1471 жители, от които 60 българи християни, 1400 българи мохамедани и 11 цигани.[1]

По данни на българското военно разузнаване в 1908 година:

Сирково, Долни Дисан и Тремник [са] турски [помашки] села. Жителите им както и турците в Кавадар, Дреново и Неготин са най-злите спрямо българите и по-голяма част от убийствата и престъпленията, които стават в казата се вършат от тях. Те са въоръжени и в случай на война и размирици могат да съставят башибозушки щайки.[2]

Селото остава в Сърбия след Междусъюзническата война в 1913 година. След Първата световна война мюсюлманите се изселват и в Сирково се заселват сръбски колонисти, които с частни средства изкупуват земя от землището на селото.[3]

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Сирково (Sirkovo) като българо-мохамеданско (помашко) село.[4]

В селото има две църкви „Свети Георги“, една до друга. Старата църква е изградена в 1938 година. Не е изписана, но е осветена. Имала е и камбанария, която по-късно е разрушена. В 2006 година е препокрит покрива с нови керемиди. На 50 метра от нея в 1990-те години е изградена нова църква, която е изписана. Осветена е на 11 ноември 2007 година митрополит Агатангел Повардарски.[5]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 154.
  2. Материали за военно-географическия обзор на Македония, ІІ Тиквешки район, Печатница „Военен журнал“, София, 1908, стр. 17 - 18.
  3. Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 27.
  4. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  5. Росоманска парохија - цркви и манастири // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 20 февруари 2014 г.