Сирково – Уикипедия
Сирково Сирково | |
— село — | |
Църква „Свети Георги“ в Сирково | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Вардарски |
Община | Росоман |
Географска област | Тиквеш |
Надм. височина | 203 m |
Население | 603 души (2002) |
Пощенски код | 1421 |
Телефонен код | 043 |
Сирково в Общомедия |
Сирково (на македонска литературна норма: Сирково) е село в централната част на Северна Македония, община Росоман.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено западно от Росоман.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Сирково е село в нахия Неготино на Тиквешка кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото има 1471 жители, от които 60 българи християни, 1400 българи мохамедани и 11 цигани.[1]
По данни на българското военно разузнаване в 1908 година:
„ | Сирково, Долни Дисан и Тремник [са] турски [помашки] села. Жителите им както и турците в Кавадар, Дреново и Неготин са най-злите спрямо българите и по-голяма част от убийствата и престъпленията, които стават в казата се вършат от тях. Те са въоръжени и в случай на война и размирици могат да съставят башибозушки щайки.[2] | “ |
Селото остава в Сърбия след Междусъюзническата война в 1913 година. След Първата световна война мюсюлманите се изселват и в Сирково се заселват сръбски колонисти, които с частни средства изкупуват земя от землището на селото.[3]
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Сирково (Sirkovo) като българо-мохамеданско (помашко) село.[4]
В селото има две църкви „Свети Георги“, една до друга. Старата църква е изградена в 1938 година. Не е изписана, но е осветена. Имала е и камбанария, която по-късно е разрушена. В 2006 година е препокрит покрива с нови керемиди. На 50 метра от нея в 1990-те години е изградена нова църква, която е изписана. Осветена е на 11 ноември 2007 година митрополит Агатангел Повардарски.[5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 154.
- ↑ Материали за военно-географическия обзор на Македония, ІІ Тиквешки район, Печатница „Военен журнал“, София, 1908, стр. 17 - 18.
- ↑ Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 27.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Росоманска парохија - цркви и манастири // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 20 февруари 2014 г.
|