Брюле – Уикипедия

Брюле или Сичангу е едно от седемте основни разделения на западните сиукси или тетон, лакота. Името „брюле“ е френският превод на тяхното собствено име „си’чан гу“, което означава „изгорените бедра“. Споменават се от Луис и Кларк през 1804 г. като „Тетони от изгорялата гора“. Изследователите изчисляват, че племето тогава разполага с около 300 мъже и обитава района от двете страни на реките Мисури, Уайт и Тетон. През 1806 г. са от източната страна на Мисури, от устието на Уайт до Тетон. Към 1850 г. кръстосват равнините около Уайт Ривър и Ниобрара, достигайки на юг до река Плейт. След Сиукските войни племето е затворено в резервати. През 1890 г. горните брюле, живеещи в резервата Роузбъд, Южна Дакота наброяват 3245 души, а долните брюле в резерватите Кроу Крийк и Лоуър Брюле, Южна Дакота наброяват 1026 души. След това техният брой не се посочва отделно.^[1]

Брюле са разделени на две географски разделения:

• Хеята уичаша – Хората далеч от реката или Горни брюле.
• Куд уичаша (Кута уичаша или Кунта уичаша) – Долни брюле^[2]

Около 1850 г. 500 типита и следните подразделения:

• Хората, печащи месо
• Дългокраките коне
• Варящите своята посуда
• Слабите сърца
• Родени в средата
• Ядящите крава

Главни вождове – Малкия гръм, Орловото тяло, Желязната раковина^[3]

През 1880 г. човек от племето на име Татанка уакан дава списък на Джеймс Оуен Дорси със следните подразделения:

• Иякоза – Цицина от конски крак
• Чокатоуела – Синьо петно в средата
• Шийо танка – Прерийна кокошка
• Хомна
• Шийо шубула – Остроопашата яребица
• Канги юха – Носещите врана
• Писпиза уичаша – Хората прерийни кучета
• Уалега ун уохан – Готвят храна с търбуха
• Уачеунпа
• Шауала – Шоуни (потомци на шоуните приети в племето)
• Иханктонуан – Янктон
• Нахпахпа – Свалят си легинсите (след връщането си от война)
• Апеуан танка – Големи гриви (на коне)^[2]

През 1884 г. У. Джей Кливланд изпраща на Дорси списък със следните подразделения като казва, че те се появяват неотдавна:

• Сичангу – Изгорелите бедра (истински сичангу)
• Какега – Издаващи дрезгав звук
  • Хинхан шунуапа
  • Шункаха напин – Огърлица от кучешка кожа
• Хи ха канханхан уин – Хи (зъб), Ха (кожа), Канханхан (клатя се), уин (жена)
• Хунку уанича – Без майка
• Минискуя кичун
  • Киюкса – Нарушаващите (закона за брака)
  • Ти глабу
• Уачеунпа
• Уаглухе – Лентяите
• Исаняти – Сантии
• Уагмиза юха – Носещите царевица
  • Уалега ун уохан – Готвят храна с търбуха
  • Уахна
• Оглала ичичага – Правят се на оглала
• Тийочешли – Мръсотия в типито
• Уажажа – Осейджи
• Иеска чинча – Мелезите (потомци на бели мъже)
• Оохенонпа – Кипящите два пъти
• Окага уичаша – Хората на юг^[2]