Скитник – Уикипедия

Скитникът е обикновено беден човек, който няма постоянно местожителство и постоянна трудова заетост или друг източник на доходи, и се придвижва от място на място в търсене на препитание. През почти всички исторически епохи отделните племена и народи са се отнасяли недоброжелателно, с недоверие и пренебрежение към скитниците.

Следва да се прави разграничение, макар и да не е лесно, с Дромома́ния (гръц. δρόμος μανία, фр. vagabondage), която е склонност към скитничество, характерно за психически разстройства при психопатия и обсесивно компулсивни разстройства.

Освен моралните негативи скитниците често са обект и на нормативни ограничения, така например член 5-и от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи^[1] гласи:

1. Всеки има право на свобода и сигурност. Никой не може да бъде лишен от свобода освен в следните случаи и само в съответствие с процедури, предвидени от закона:

• a)... – d)...
• е) законно лишаване от свобода на лице с цел да се предотврати разпространението на инфекциозни болести, както и на душевноболни лица, алкохолици, наркомани или скитници;

Повечето религии проповядват на хората да бъдат състрадателни и да помагат на старите, бедните и немощните. Да нахраниш гладния, да напоиш жадния и да подслониш скитника, е проява на голяма добродетел, за която повечето религии обещават щедро възнаграждение на добрите и милостиви хора както тук, на земята, така и след смъртта, на небето.

Почти всички държави планират и провеждат програми за приобщяване на скитниците, но проблемът си остава нерешен и в XXI век. В Република България грижата за скитниците е поверена на Министерството на труда и социалната политика.