Слепченски апостол – Уикипедия

Слепченски апостол
Лист от Слепченския апостол
Създаден	XII век
Оригинален език	среднобългарски, кирилица

Слепченският апостол e среднобългарски книжовен паметник от XII век.^[1]

Съдържа общо 154 пергаментни листа и представлява палимпсест, изписан върху по-стар, изличен гръцки текст (жития на светиите) от втората половина на Х в. Горният му, славянски текст е пълен изборен апостол, написан с кирилица. В него е включен месецослов, където месеците са назовани с техните стари славянски имена. Издаден е от руския учен Григорий Илински.^[2]

Апостолът е открит от Виктор Григорович през 1844 г. в Слепченския манастир. През 1877 г. Стефан Веркович го изнася в Русия.^[3] Основната му част се намира сега в Санкт Петербург (Руска национална библиотека, F.п.I 101 и 101а;^[4] Библиотека на Руската академия на науките, 24.4.6), а други, по-малки откъслеци се пазят в Пловдив (Народна библиотека „Иван Вазов“, №25), в Москва (Руска държавна библитека, ф.87 №14) и в Киев (Национална библиотека на Украйна „Владимир Вернадски“, ДА/П.25).

• Ильинский, Г.Л. Слепченский апостол XII в. Москва, 1912
• Пенев, Пеньо. Към историята на старобългарския апостолски превод. Слепченски апостол – текстологическа и лингвистична характеристика на превода, Пловдив, 1983

• Дигитално факсимиле на московската част от ръкописа
• Дигитално факсимиле на пловдивската част от ръкописа

Портал „Македония“

Тази статия, свързана с история на България, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.