Социален либерализъм – Уикипедия
Социален либерализъм е вярата, че либерализмът трябва да включва и социална справедливост. Различава се от класическия либерализъм в настояването, че либералната държава трябва да осигурява работа, здравно осигуряване, образование, докато в същото време увеличава гражданските права. Под социалния либерализъм доброто за обществото е гледано като хармонично със свободата на индивида.[1]
Очаква се социално-либералното правителство да се занимава с икономически и социални въпроси като бедността, здравеопазването и образованието в либерална държава. Той прави това, като позволява на автономията на индивида и продуктите на пазарната икономика да има неограничен достъп с цел да се увеличи благосъстоянието на всички.
При социалния либерализъм общото благо се разглежда като хармонично със свободата на индивида. Социално-либералните политики са широко възприети в голяма част от капиталистическия свят. Социално-либералните идеи и партии са склонни да се считат за центристки или левоцентристки.
В САЩ сегашното политическо използване на термина „социален либерализъм“ описва прогресивността или културния либерализъм - за разлика от социалния консерватизъм или културния консерватизъм. Социалният либерал в този смисъл може да държи или повече интервенционистки, или либерални възгледи за фискалната политика.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ((en)) The history of European liberalism (1959), Guido De Ruggiero, с. 155-157.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Social liberalism в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |