Союз ТМА – Уикипедия

Союз ТМА
	Союз ТМА
Данни за кораба
Функция	Превоз на космонавти до и от Международната космическа станция.
Тип	Пилотиран/автоматичен
Производител	Ракетно-космическа корпорация „Енергия“
Страна	СССР/ Русия
Потребител(и)	Федерална космическа агенция
Производителност
Операционен живот	30 дни автономен,; 6 месеца, скачен със станцията
Екипаж	3/2/1
Размери
Височина	7,48 метра
Диаметър	2,72 метра
Обем	8,5 м3
Маса при излитане	7220 кг
Маса при кацане	2850 кг
Оперативни данни
Статут	Не лети
Първи полет	3 октомври 2002
Общо полети	22 (2002–2011 г.)

Союз-TMА (T – транспортен, M – модернизиран, А – антропометричен) е руски е модификация на пето поколение (2003-2010) на серията космически кораби Союз използвани за превоз на хора до МКС, както и за спасителен кораб на същата.

Промени

Корабът е предназначен за превоз на екипажи до МКС, но и да служи за „спасителна лодка“ на намиращите се на нея екипаж (особено на тези, които не отговарят за изискванията за ръст за кораба „Союз ТМ“). На него има подобрения, направени в съответствие с изискванията на НАСА, включително и ръста и теглото на астронавтите. Освен тримата членове на екипажа в орбита могат да се доставят допълнително до 100 кг, а от орбита на Земята - до 50 кг. Корабът е снабден с нови панели, подобрена парашутна система и намалено маса на топлозащитата. Последния полет на тази модификация е предвиден за 30 септември 2011 г. От 2009 г. са заменени старите (въведени през 1970 г.) компютри. Новите са много по-производителни и по-леки (от 70 на 8,3 кг). Аналоговата телеметрия е заменена с цифрова, също по-малка и на тегло и размер.

Части на Союз TMА

Орбитален модул (битов отсек) (БO)

Състои се от две полусфери, съединени с цилиндрична част. Има два люка: единия е свързва отсека със спускаемия апарат, а другия – с тунел, който се образува при скачването на кораба с друг космически кораб или космическа станция.

Особености

Дължина: 2,98 m
Mаксимален диаметър: 2,26 m
Обитаем обем: 5 m³
Maса: 1370 kg

На него, в сравнение със Союз ТМ, е добавен малък прозорец, осигуряващ изглед на екипажа напред, нова система за скачване „Курс“ (вместо „Игла“), по-надеждна двигателна система, нови резервоари, по-лека парашутна система (с 40 %), нови двигатели за меко кацане и нова система за аварийно спасяване. Фабричната им номерация започва с номер 51. Годишно са произвeждани около 2-3 кораба.

Спускаем апарат (СA)

С този модул става завръщането на екипажа на Земята. Капацитетът е до трима члена, облечени в скафандри и има перископ, чрез който може да се насочи корабът ръчно. Парашутите са от външната страна на капсулата. Тя има и малки ракети, работещи с водороден пероксид, за насочване на модула по време на навлизането му в атмосферата. Спускаемия апарат ограничава космонавтите да са с височина между 1,64 и 1,85 височина и 94 см в седнало положение, с тегло между 56 и 85 кг.

Особености

Дължина: 2,24 m
Максимален диаметър: 2,17 m
Обитаем обем: 3,5 m³
Maсa: 2950 kg

Приборно-агрегатен отсек (ПAO)

В този модул са разположени основните дюзи на двигателя за контрол на положението на космическия кораб, както и захранващите го резервоари. Тук са разположени и слънчевите панели, които осигуряват електрическото захранване на кораба. Този модул се отделя от спускаемия апарат точно преди навлизането в атмосферата.

Особености

Дължина: 2,26 m
Диаметър на основатаː 2,15 m
Максимален диаметър: 2,72 m
Maсa: 2900 kg
Маса на горивотоː 880 kg

Спецификация

Екипаж: до 3
Автономен полет: до 30 дни
В състава на орбитална станция: до 200 дни
Дължина: 7,48 m
Максимален диаметър: 2,72 m
Разпереност (cъс слънчевите панели): 10,7 m
Жилищен обем: 8,50 m³
Maсa: 7220 kg
- незареден – 6320 kg
Основен двигател: KTDU-80
Тяга на основния двигател: 3,92 kN
Гориво: двуазотен четириокис и асиметричен диметилхидразин
Импулс на основния двигател: 305 s
Мощност на панелите: 0,6 кВт

Mисии

Външни препратки

Astronautix