Спермин – Уикипедия

Структурна формула на спермина

Сперминът e полиаминов биогенен амин с емпирична химична формула C10H26N4. Той участва в метаболизма на всички еукариотни клетки. Прекурсор за синтеза му е аминокиселината орнитин. Намерен е в много от организмите и тъканите.

Сперминът е важен растежен фактор за някои бактерии. При физиологично pH се намира под формата на поликатион. Функцията на сперминът е свързана с нуклеиновите киселини. Той стабилизира спиралната им структура, особено при вирусите.

Кристали сперминов фосфат са описани за първи път през 1678 г., в човешката сперма от Антони Ван Левенгук.[1] Името на спермин е използвано за първи път от немски химици Ladenburg и Авел през 1888 г.[2] Точното устройство спермина окончателно е било установено едва през 1926 г., едновременно в Англия (от Дъдли, Rosenheim и Старлинг)[3] и Германия (от Wrede и сътр.).[4]

Има данни, че характерната миризма на спермата се дължи на сперминът.[5]

Сперминът и спермидинът имат силно основен характер (рН на спермата >7) и вероятно стимулират движението на сперматозоидите.[6]

Други полиаминиː

  1. Leeuwenhoek, A. van (1678) Observationes D. Anthonii Leeuwenhoek, de natis e semine genitali animalculis.
  2. Ladenburg A., Abel J. (1888) Über das Aethylenimin (Spermin?
  3. Dudley H. W., Rosenheim O., Starling W. W. (1926) The chemical constitution of spermine.
  4. Wrede F. (1925) Über die aus menschlichem Sperma isolierte Base Spermin.
  5. Klein, David (2013) Organic Chemistry, 2nd Edition.
  6. Зл. Костадинова и др. – Учебник по химия за студенти по медицина и стоматология, трето издание, АРСО София 2012 (стр. 222) – ISBN 978-954-8967-26-Х
  • Slocum, R. D., Flores, H. E., „Biochemistry and Physiology of Polyamines in Plants“, CRC Press, 1991, USA, ISBN 0-8493-6865-0
  • Uriel Bachrach, „The Physiology of Polyamines“, CRC Press, 1989, USA, ISBN 0-8493-6808-1