Специални административни райони в КНР – Уикипедия

Специалните административни райони (на мандарински китайски: 特别行政区, пинин: tèbié xíngzhèngqū) са особени административно-териториални единици в Китайската народна република, ползващи се с висока степен на автономия (фактически тези територии са самостоятелни, с изключение по въпросите на отбраната и външната политика).

Идеята за тези специални административни райони е на Дън Сяопин, датираща от 1980-те години, в рамките на принципа „1 страна - 2 системи“. Този принцип представлява компромисен вариант, който прави възможно връщането на Китай на арендованите за дълъг срок от западните страни територии с развита пазарна икономика и демократическа политическа система.

Към днешно време в Китай има 2 административни единици със статут на специални административни райони:

Регион Название на пинин Название на китайски
Хонконг (Сянган) Xiānggǎng 香港
Макао (Аомън) Àomén 澳門

Хонконг и Макао влизат в състава на КНР със статут на специални административни райони през 1997 и 1999 г. В опитите си мирно да се реши тайванския въпрос, правителството на КНР неоднократно предлага режим на специален административен район с още по-голяма степен на автономия за Тайван, но тези предложения се отхвърлят от тайванските власти.