Спиридон Гопчевич – Уикипедия

Спиридон Гопчевич Spiridon Gopčević
австрийски и сръбски публицист и астроном
Роден	9 юли 1855 г. Триест, Австрийска империя
Починал	1936 г. (80 г.) Берлин, Германия
Научна дейност
Област	Етнография, астрономия
Спиридон Гопчевич в Общомедия

Спиридон Гопчевич (на сръбски: Спиридон Гопчевић или Spiridon Gopčević), известен и с псевдонима си Лео Бренер, е австрийски журналист, астроном, етнограф от сръбски произход, както и сръбски дипломат. Австрийски поданик, но счита себе си преди всичко за сърбин и отстоява сръбската кауза.

Известен е в България с труда си „Стара Сърбия и Македония“, в който твърди, че македонските българи са сърби.

Гопчевич е роден на 9 юли 1855 година в град Триест, който тогава е главен град на Австрийското поморие от Австрийската империя. Баща му Спиридон е сред най-големите корабовладелци в региона, по произход от село Поди край Херцег Нови, а майка му Луиза Еменов е от Виена. След като се разорява, баща му се самоубива, когато Спиридон е на 6 години.

Основно училище завършва в Триест, а в 1873 година – класическа гимназия в Мелк. Изпратен е да учи във Виена в търговско училище и консерватория. След смъртта на майка си прекъсва образованието си и става журналист, военен репортер.

През 1870-те години е в Черна гора и изгражда първия урбанистичен план на Цетине. Участва като доброволец във въстанието в Босна и Херцеговина в 1875 и в Черногорско-османската война в 1876 година. Влиза в конфликт с княз Никола I. Публикува доклад „Черна гора и черногорците“ на немски език.

Като кореспондент на „Виенер Алгемайне Цайтунг“ заминава в Албания и отразява работата на Албанската лига и нейната съпротива на решенията на Берлинския конгрес. В резултат на тази експедиция пише „Горна Албания и нейната лига“. Отразява въстанието от 1882 година в Бока Которска и Херцеговина, както и Египетската криза. В 1885 година като дописник на „Берлинер Тагблат“ отразява Сръбско-българската война и в резултат пише „България и Източна Румелия“.

Постъпва в дипломатическата служба на Сърбия и служи като сръбски аташе в Берлин (1886-1887) и Виена (1887-1890).

По поръчка и с пари на сръбското правителство в 1888 година обикаля България и Македония и в 1889 година публикува „Македония и Стара Сърбия“, в която се опитва да докаже сръбството на славяните в Македония. Разглежда Сърбия като стожер на южното славянство и смята, че трябва да се образува голяма сръбска държава. По повод на книгата му чешкият историк Любор Нидерле пише:

В 1889 година издава във Виена списанието „Ди Велт“ и редактира ежедневника „Виенер Тагеспост“. Прекарва известно време в затвора заради антиправителствени статии и след като излиза на свобода в 1893 година, решава да се откаже от журналистическата кариера.

В същата 1893 година с правителствени пари основава обсерваторията „Манора“ на остров Лусинпиколо (днес: Мали Лошин, Хърватия), която е наречена на жена му – богата австрийска благородничка, и я управлява до 1909 година. В обсерваторията Гопчевич използва 17,5 cm рефракторен телескоп за наблюдения на Марс, пръстените на Сатурн, Венера и други планети. От 1899 година до 1908 година Гопчевич издава научно-популярното списание „Астрономише Рундшау“, в което защитава спорни идеи и критикува повечето от авторитетите в астрономията. В 1909 година затваря обсерваторията поради финансови проблеми.

В 1909 година заминава за САЩ, където пише стихове за 2 опери. В 1914 година се връща в Европа, установява се във Виена и се посвещава на политика и публицистика. Застава на астрофилски позиции и смята, че южните славяни трябва да се обединят под австрийската корона и да работят срещу Русия.

След войната се установява в Берлин. Умира през 1936 година в Берлин на 80-годишна възраст.

• Носител е на орден „Свети Сава“.
• Лунният кратер Бренер е наименуван на Гопчевич от неговия приятел Филип Фаут.
• В 1993 година в Мали Лошин е построена нова обсерватория, наречена „Лео Бренер“.^[4][5]

• Гопчевич, Спиридон. Стара Сърбия и Македония. 1890. Посетен на 2020-07-06.

Портал „Македония“