French
DeutschСпутник-1 – Уикипедия
- Вижте пояснителната страница за други значения на Спутник.
| Спутник-1 | |
 | |
| Общи данни | |
|---|---|
| По програма на | Спутник |
| Производител | ОКБ-1 |
| Основни цели |
|
| Дата на изстрелване | 4 октомври 1957 г. 9:28:34 UTC |
| Стартова установка | Байконур, пл. № 1 |
| Край на мисията | 4 януари 1958 г. |
| Маса | 83,6 kg |
| Орбита/траектория | Ниска околоземна орбита |
| Инклинация | 65,1° |
| Орбитален период | 101,5 минути |
| Апоапсида | 7310 km от центъра, 939 km от повърхността |
| Периапсида | 6586 km от центъра, 215 km от повърхността |
| Продължителност | 3 месеца |
| Международно означение | 1957-001B |
| Оборудване | |
| |
| Спутник-1 в Общомедия | |
Спутник-1 (в превод от руски: „Спътник-1“) е първият изкуствен спътник, изстрелян около Земята. Изведен е в ниска околоземна орбита от Съветския съюз на 4 октомври 1957 г. и е първият от поредицата спътници по космическата програма Спутник. Неочакваната новина за успеха на Спутник-1 разпалва „спътникова криза“ в САЩ и нагорещява космическата надпревара по време на Студената война. Изстрелването на спътника предизвиква нови политически, военни, технологични и научни събития.[1]
Спътникът е изстрелян във връзка с Международната геофизична година от секретния 5-и научноизследователски полигон на Министерството на отбраната на СССР „Тюра-Там“ (получил впоследствие явното наименование космодрум Байконур) в Казахска ССР с ракета-носител Р-7. Спътникът се движи със скорост 29 000 km/h, като извършва една обиколка за 96,2 минути. По време на своя полет спътникът излъчва радиосигнали на честоти 20,005 и 40,002 MHz, които са улавяни от радиолюбителите по света.[2] Сигналите се излъчат 22 дни, до 26 октомври 1957 г., когато батериите на предавателя се изчерпват. Спутник-1 изгаря при навлизането си в атмосферата на Земята на 4 януари 1958 г., след като изминава 70 млн. km и престоява 3 месеца в орбита.[3]
Параметри на полета
[редактиране | редактиране на кода]- Начало на полета – 4 октомври 1957 в 19 ч. 28 мин. 34 сек. по Гринуич
- Край на полета – 4 януари 1958 г.
- Маса на апарата – 83,6 kg;
- Максимален диаметър – 0,58 m
- Наклон на орбитата – 65,1°
- Перигей – 228 km
- Апогей – 947 km
- Обиколки – 1440
Устройство
[редактиране | редактиране на кода]Корпусът на спътника е направен от две полусфери от алуминиево-магнезиева сплав с дебелина 2 mm, съединени с 36 болта. Херметичността на съединението е осигурена от гумено уплътнение, като преди изстрелването спътникът е запълнен с азот под налягане 1,2 atm. Външната повърхност на полусферите е полирана за по-добри отражателни свойства. На борда си има радиопредавател с мощност 1 W, излъчващ радиосигнали с честоти 20,005 и 40,002 MHz на редуващи се импулси, всеки с дължина 0,3 s. Честотите са специално избрани, за да може да се приемат от радиолюбители. Захранващият блок е от сребърно-цинкови акумулатори с тегло около 51 kg.[4] Спътникът тежи 83,6 kg.
Радиосигнал
[редактиране | редактиране на кода]Оригинални записи на излъчвания от Спутник-1 радиосигнал.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ McDougall, Walter A. Shooting The Moon // American Heritage 59 (4). Winter 2010.
- ↑ Jorden, William J. Soviet Fires Earth Satellite Into Space // The New York Times, 5 October 1957. Посетен на 28 December 2015.
- ↑ Sputnik-1 1957-001B // NASA, 27 April 2021. Посетен на 16 May 2021.
- ↑ Golovanov, Yaroslav K. 57: Space // [1] Moscow, Russian Knights Foundation, 2007. ISBN 9785903389018. Архивиран от [ оригинала] на 9 January 2009. Посетен на 12 January 2019.
| ||||||||
