Централна Италия – Уикипедия

Централна Италия (на италиански: Italia centrale) или Средна Италия е средната част на Материкова Италия, който се дели на Северна Италия, Централна Италия и Южна Италия.

Разположена е от Апенинските планини между Специя и Римини до северната граница на бившето Неаполитанско кралство. Южната граница е от 1920-години по реките Тронто и Гариляно.

Образувана е от регионите Тоскана, Умбрия, Марке и Лацио. В тези граници Централна Италия е една от петте италиански Маркрегиони.

По диалект неофициално понякога към нея се смята Абруцо, по исторически причини понякога и Емилия-Романя.

Централна Италия има 11 675 578 жители.^[1] От населените места 8 града имат население от над 100 000 жители.