Сталактит – Уикипедия

Сталактит (на гръцки: σταλάσσω – „капя, този който капе“) е висящо от тавана на пещерите калцитно образувание, разположено на място, където капе вода.^[1] Термините „сталактит“ и „сталагмит“ са въведени в литературата през 1655 г. от датския натуралист Оле Ворм.

Водата, проникваща в пещерите разтваря варовика в химическата реакция:

CaCO₃ + H₂O + CO₂<=> Ca²⁺ + 2 HCO₃^-

При определени условия реакция протича и в обратната посока, и става отлагане на калциев карбонат – така растат сталактитите. Този процес е бавен и отнема десетки и стотици години. Дължината на сталактитите в отделни случаи достига няколко метра.

• Сталагмит
• Сталагнат